5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
С., 04.04. 2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети март, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 835 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. В. Г. от АК-С. против въззивно решение № 109 от 04.12.2015 г., постановено по в.т.д. № 28/2015 г. на Силистренския окръжен съд, ГК, с което като е потвърдено решение № 4 от 12.01.2015 г. по гр.д. № 368/2013 г. на Дуловския районен съд, е признато за установено по иска, предявен от Й. Р. Е. от [населено място] срещу [фирма] [населено място], на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Й. Р. Е. не дължи на [фирма], сумата от 13 238,09 лв. по изп.д. № 148/2013 г. по описа на СИС при Д., образувано на основание изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение, постановена по ч.гр.д. № 227/2012 г. по описа на Д.. Релевира недопустимост и неправилност на въззивното решение по касационните основания на чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на спора, които са решение в противоречие с практиката на ВКС, както и са решавани противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Поставените правни въпроси от процесуално естество, уточнени от настоящата инстанция/т. 1 на ТР № 1/2010 по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/, се отнасят до процесуалните предпоставки, при наличие на които исковата молба следва да се счете за редовна и за характера на постановеното съдебно решение при нередовна искова молба, както и за приложението на чл. 164 ГПК. В подкрепа на твърденията се позовава, но не представя съдебна практика: решение № 157 от 18.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5176/2014 г., ІV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, както и на определение № 686/10.09.2012 г. по т.д. № 790/2011 г. и определение № 643/02.11.2009 г. по ч.т.д. № 680/2009 г. и въззивно решение № 156 от 05.11.2015 г. по в.гр.д. № 138/2015 г. на Окръжен съд – Силистра, за което липсват данни, че е влязло в сила, поради което то не съставлява противоречива съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/т. 3 на ТР № 1/2010 по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/.
Ответникът по касационната жалба Й. Р. Е. от [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, с цена над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с исковата си молба ищецът претендира установяване недължимостта на сумата от 13 658 лв. по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №227/2012 г. на РС-Дулово въз основа заповед по чл. 410 ГПК, който е приел за процесуално допустим, независимо от предвидения специален ред за защита, тъй като по делото, както в отговора на исковата молба ответникът [фирма] е не оспорил релевантните за съдебно предявеното право въпроси, свързани с опорочаване на процедурата по снабдяването му с изпълнителен лист по издадената в негова полза заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 227/2012г. на Д., така и от събраните в тази насока доказателства, свързани с подадена молба не от ищеца за оттегляне на направеното от него възражение по чл. 414 ГПК по заповедното производство и въз основа на този документ с невярно съдържание ответникът неправомерно се е снабдил с изпълнителен лист по издадената заповед без предварително провеждане на производство по чл. 422 ГПК. В тази връзка съдът е приел, че в случая няма процесуална пречка, изразяваща се в наличие на специален ред, която изключва общия, по който ищецът да може да се защити с иск по чл. 124 ГПК, за който има правен интерес от предявяването му, доколкото предвид данните за пропусната възможност за обжалване разпореждането за издаване на изпълнителен лист съгл. чл. 407 ГПК, не разполага с друг път на защита. Позовал се е и на задължителна съдебна практика в тази насока, установена в определение № 284 от 27.05.2011 г. на ВКС по ч.гр.д. № 186/2011 г., ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 273, ал. 3 ГПК. Приел е, че искът е предявен по редовна искова молба и се явява основателен, тъй като по предявеният иск доказателствената тежест е разместена – не ищецът трябва да доказва отрицателния факт на несъществуване на вземането, а ползващият се от изпълнителния лист ответник следва да установи неговото съществуване, в случая, че страните са били в заемно правоотношение, по което ищецът заемополучател е неизправна страна, което в случая не е сторил и отрицателно установителният иск е уважен като основателен.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално и/или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с него е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В случая се релевират основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване, но тъй като липсват данни посоченото въззивно решение да е влязло в сила, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване не е налице. Поставеният правен въпрос, отнасящ се до процесуалните предпоставки, при наличие на които исковата молба следва да се счете за редовна и за характера на постановеното съдебно решение при нередовна искова молба е важен, но той не е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, а в съответствие с нея. В случая с определение № 234 от 30.06.2015 г. по в.т.д. № 28/2015 г. съдът е указал на ищеца в седмичен срок да уточни характера на претенцията/искането си, което следва да съответства на обстоятелствената част на исковата молба. С молба вх. № 2361/12.08.2015 г. пълномощникът на ищеца адв. В. Г. е заявил, че в исковата молба е изложил всички факти и обстоятелства и искането му съответства на тях. В. съд е приел това уточнение за достатъчно, че исковата молба е редовна, респ., че изложената в исковата молба обстоятелствена част е съответна на заявения в нея петитум, дал е ход по същество и е постановил решението си. Следователно, в случая въззивният съд не се е произнесъл по нередовна искова молба, поради което по този въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Поставеният правен въпрос относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с приложението на чл. 164 ГПК е формулиран твърде общо, поради което не съставлява общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, а се отнася до неправилност на въззивното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с разпита на свидетели, което е основание за касиране по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и такова за допускане на касационното обжалване. В случая твърдения, които касаят евентуална неправилност на въззивното решение, изразяващи се в необоснованост, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, както и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, е основание за касирането му на основание чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, пред каквато хипотеза, с оглед изложеното по-горе, не сме изправени.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№ 109 от 04.12.2015 г., постановено по в.т.д. № 28/2015 г. на Силистренския окръжен съд, ГК, по касационна жалба вх. № 3695 от 21.12.2015 г. на [фирма] [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: