4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№349
София 04.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА К.
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица К.
ч. т. дело № 1713/ 2014 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на М. И. С. – от [населено място] срещу Определение № 476 12.03.2014 г. по ч.възз.д. № 259/ 2014 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 1296 от 20.11.2013 г. по т.д. № 267/ 2013 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска. По съображения, че е неправилно, тъй като пороците на Договора за заем, на които ищецът основава иска за унищожаването му поради измама, са възникнали след като е разбрал, че е измамен и след влизане в сила на решението по гр.д.№ 4093/2012 г. на РС – Ст. З., ищецът счита, че не е преклудирано правото да води иска по настоящото дело. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване възразява, че са неправилни съображенията на въззивния съд, тъй като е открил измамата след влизане в сила на решението по гр.д.№ 4093/2012 г. на РС – Ст.З. – това е новооткрито обстоятелство по чл. 424 и чл. 439 ГПК, а съдът, без да му даде възможност да докаже тези си твърдения, е приел, че сочените факти не са новооткрити обстоятелства или доказателства или новонастъпили факти. На основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК иска да се допусне касационно обжалване по въпроса от значение за точното прилагане на закона: погасено ли е правото на иск за унищожаване на договор за заем поради измама, когато ищецът е открил същата след влизане в сила на решението по гр.д.№ 4093/2012 г. на РС – Ст.З..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение, с което е прекратено производството по делото, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено определението, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска на М. И. С. – от [населено място] срещу „Финанс груп І” Е. – [населено място] за обявяване за нищожен, като привиден, на Договор за заем от 02.03.2011 г. и учредяване на договорна ипотека, евентуално – за унищожаване на договора поради измама. Изложени са съображения, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на Договора, поради подадено възражение по реда на чл. 414 ГПК, кредиторът е предявил иск, предмет на гр.д.№ 4093/2012 г. на РС-Ст.З., по което М. И. С. е възразявал, че не дължи част от сумата, не е оспорил правоотношението, възникнало между страните – нито действителността на Договора, нито с твърдение за унищожаемост поради порок на волята, с което е пропуснал възможността по чл. 193 ал. 1 ГПК да оспори истинността на документа – инцидентен установителен иск за неистинност, респ. за пороци на договора. По съображения, че това право на ищеца е преклудирано и не може да се упражни в последващ процес, че с влязло в сила решение е признато в посочения размер вземане на [фирма] по договора за заем, съдът е приел, че е недопустим предявеният иск за прогласяване нищожност на договора, като привиден, евентуално за унищожаването му поради измама. За неоснователен е приет доводът на ищеца, че се касае за новооткрити обстоятелства – след постановяване на решението по гр.д.№ 4093/2012 г. на РС – Ст.З. и влизане на заповедта по чл. 417 ГПК в сила, като съдът е счел, че ищецът е могъл да узнае неблагоприятните последици от издадената заповед по чл. 417 ГПК, респ. от уважаване на установителния иск по чл. 422 ал. 1 ГПК – с исковата молба са представени и са известни на М. С. договорът за заем и нотариалния акт за учредяване на ипотека, той е следвало да прояви процесуална активност за защита на интересите си, с проявеното бездействие правата му са преклудирани.
И. от жалбоподателя правен въпрос, който с оглед данните по делото се свежда до въпроса: погасено ли е правото на иск за унищожаване на договор за заем поради измама, заявен в последващо производство, след като е разгледан иск по реда на чл. 422 ГПК, в което производство длъжникът не е възразил относно действителността на договора за заем и не е твърдял унищожаемост поради измама, е релевантен за делото, тъй като обуславя допустимостта на иска.
По този въпрос не е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, обосновано от жалбоподателя с довод, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона. Изискването на закона е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което в случая не е налице.
Независимо от това има създадена задължителна съдебна практика – ТР на ОСГТК на ВКС №4/2013 г., в което по т. 11а и 11. б по въпросите за разглеждане на оспорванията от длъжника на вземането на кредитора; и за допустимостта на други искове в производството по чл. 422 ГПК, е прието, че е допустимо в производството по чл. 422 ГПК да се разгледат и изложените във възражението по чл. 414 ГПК оспорвания на вземането, като например: на основанието, от което произтича вземането; за недействителност на това основание; за погасяване на вземането; за неистинност на документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение; и да се приемат за разглеждане други искове на страните – чл. 210 ал. 1 ГПК, насрещен иск – чл. 211 ГПК, инцидентен установителен иск – чл. 212 ГПК, които процесуални възможности стоят на разположение на страните на общо основание, като ответникът по иска може да противопостави всякакви възражения, които биха довели до отхвърлянето му.
В съответствие с изложеното въззивният съд е приел, че правото си жалбоподателят да оспори действителността и да се позове на унищожаемост на договора за заем, е следвало да упражни в производството по иска по реда на чл. 422 ГПК, в което е взел участие чрез свой представител.
По довода на жалбоподателя, че се касае за обстоятелства по чл. 424 ГПК, за които съдът не му е дал възможност да ги докаже, в т.16 на ТР №4/2014 г. ОСГТК на ВКС е прието, че преценката дали в исковата молба по чл. 424 ГПК се твърдят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които дават основание за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането, е от обуславящо значение за допустимостта на иска, а не за неговата основателност. Касае се за процесуални предпоставки, обуславящи съществуването на правото на иск, вкл. правния интерес, за които съдът следи служебно. Допустимостта на иска по чл.424 ГПК е обусловена от надлежното излагане в исковата молба на твърдения за съществуването на факти, чието установяване би обусловило извод за недължимост на вземането, за което е издадена влязлата в сила заповед за изпълнение, като преценката дали твърдените факти са „от съществено значение”, обуславя допустимостта на иска, докато неговата основателност е свързана с доказването им. Трябва да се твърдят факти, при чието установяване документът да се смята за новооткрит по смисъла на закона, в противен случай би се образувало исково производство по чл. 424 ГПК, в което установяването на твърдените факти да е лишено от смисъл, тъй като същите не са относими към преценката за дължимост на вземането, респ. не са основание за преодоляване на преклудиращия ефект на влязлата в сила заповед за изпълнение, тъй като са били известни на длъжника преди изтичане на срока за отговор, и следователно дори и да бъдат установени, искът не би могъл да бъде уважен.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №476 от 12.03.2014 г. по ч.възз.д.№259/2014 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: