Определение №349 от 5.10.2017 по ч.пр. дело №2856/2856 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 349

гр. София, 05.10.2017г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 2856 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищците Ц. Х. К. и П. С. П., чрез адв. Николай Д. – ШАК, със съдебен адрес: [населено място], [улица], 4-ти полуетаж, офис № 4, срещу определение № 14894 от 06. 06. 2017г. по ч. гр. дело № 6587/2017г. на Софийски градски съд, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, с което е оставена без уважение като неоснователна частната въззивна жалба на касаторите Ц. Х. К. и П. С. П. срещу разпореждане от 18. 04. 2017г. по гр. дело № 13634/2017г. на Софийски районен съд, І ГО, 31 състав, с което е върната исковата им молба срещу Министерство на отбраната и [община], а образуваното исково производство по гр. дело № 13634/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 31 състав, е прекратено.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към частната касационна жалба касаторите навеждат доводи за наличие на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: 1/ Когато съдът определи по-дълъг от установения в закон срок, тогава извършеното действие след законния, но преди изтичане на определения от съда срок, смята ли се просрочено?, и 2/ Отстраняването на нередовности на исковата молба след изтичане на указания срок, но преди да се произнесе съдът по изтичане на срока, смята ли се за просрочено?, по които сочат разрешаването им в противоречие със задължителната практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че молбата – уточнение към исковата молба на ищците е подадена след изтичане на дадения от съда, ведно с продължението по чл. 63 ГПК, срок за отстраняване на констатираните нередовности по смисъла на чл. 129, ал. 2 ГПК, и че по аргумент от чл. 64, ал. 1 ГПК не следва да се зачита. СГС е посочил, че с разпореждане от 11.03.2017г. СРС е дал указания на ищците в едноседмичен срок да приведат исковата си молба в съответствие с изискванията на чл. 127-128 ГПК, а съобщенията са получени на 20.03.2017г. от процесуалния представител на ищците. Приел е, че съгласно чл. 60, ал. 4 ГПК срокът изтича на 27.03.2017г., който е последният ден от срока. Посочил е, че на 27.03.2017г. е подадена писмена молба от ищците за продължаване на дадения едноседмичен срок, като с разпореждане от 31.03.2017г. срокът за отстраняване нередовностите в исковата молба е продължен от първоинстанционния съд до 07.04.2017г. включително. На 10.04.2017г. ищците са получили съобщение за разпореждането от 31. 03. 2017г., а на 11.04.2017г. са подали молба – уточнение на исковата молба, но с разпореждане от 18. 04. 2017г., съдията-докладчик по гр. дело № 13634/2017 г. на Софийски районен съд, І ГО, 31 състав, е върнал исковата молба поради неотстранени в срок нередовности и е прекратил производството по делото.
Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр.чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни въззивни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационния съд.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по релевираните от касаторите общо и допълнително основания за предварителна селекция на касационните жалби. По първия поставен въпрос не е осъществено общото основание по смисъла на чл. 274, ал. 3 вр. чл. 280, ал. 1 ГПК. Той не е от значение за изхода по конкретното дело, тъй като е поставен хипотетично и по никакъв начин не е обусловил правните изводи на въззивния съд в атакуваното определение. Хипотеза на извършено процесуално действие от ищците преди изтичане на определения от съда срок за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба нито е била осъществена по конкретния правен спор, нито е била обсъждана от въззивния съд в обжалваното определение.
По втория правен въпрос е налице общото основание за допускане на касационно обжалване, но не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът за отстраняването на нередовности на исковата молба след изтичане на указания срок, но преди да се е произнесъл съдът по смисъла на чл. 129, ал. 3 ГПК, е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС, според която основанието за връщане на исковата молба настъпва с изтичане на срока за отстраняване на нередовностите, поради което по-късното изпълнение на указанията /или частичното им изпълнение, какъвто е настоящият случай/, не санират процесуалното бездействие на страната. В горния смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 674/2010 от 14.02.2011 г. по гр. дело № 1814/2009 г. на ВКС, І г.о..
Според константната практика на ВКС в действащия ГПК няма изискване за съобщаване на разпореждането за продължаване на срока, а ако въпреки това такова съобщение е изпратено до страната, то не опорочава процедурата за продължаване на срока и не променя неговата продължителност. Продълженият срок започва да тече от деня, следващ деня на изтичане на първоначално определения срок, а не от получаване на съобщението с препис от разпореждането на съдията-докладчик за продължаване на срока. Непротиворечива е практиката на ВКС по прилагането на чл. 64, ал. 1 ГПК, съгласно която процесуални действия, извършени след изтичането на определените от съда срокове не се вземат предвид като непораждащи правни последици. В този смисъл са постановените от ВКС по реда на чл. 290 ГПК решение № 246 от 23.10.2013 г. по гр. дело № 3418/2013 г. на І г.о., решение № 216/2014 от 19.01.2015 г. по гр. дело № 2008/2014 г. на І г.о., решение № 382 от 06.01.2015 г. по гр. дело № 1558/2014 г. на ІV г.о. и др..
На основание гореизложеното не следва да бъде допускано касационно обжалване на атакуваното въззивно определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 14894 от 06. 06. 2017г., постановено по ч. гр. дело № 6587/2017г. на Софийски градски съд, ГО, ІІІ-Б въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.

Scroll to Top