6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
С., 06.03.20014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на дванадесети февруари, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 7711 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. В. М. от [населено място], подадена чрез адвокат П. В. срещу въззивно решение № V-117 от 12.09.2013 год. по гр.д. № 1264/2013 год. на Бургаският окръжен съд, с което като е потвърдено частично решение № 740 от 26.04.2013 г. по гр.д. № 7015/2012 г. на Бургаския районен съд са отхвърлени предявените от М. В. М. срещу [фирма], [населено място] искове за заплащане на сумата 7 690 лв., представляваща сбор от дължимо, но незаплатено трудово възнаграждение за период от 4.08.2009 г. до 5.05.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба, и сумата 11 448 евро, представляваща неизплатени командировъчни разходи, дължими за 424 командировъчни дни, извън страната, през периода 4.08.2009 г. – 5.05.2011 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.
В приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени твърдения за произнасяне в решението по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа се, че по процесуалноправните въпроси относно доказателствената тежест в процеса и приложението на чл.190 и чл.161 ГПК даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие със задължителната практика на ВКС. В тази връзка се поставят въпросите: когато съдът е задължил страна по спора да представи като писмени доказателства определени документи и същите не са били представени, бездействието на тази страна основание ли е по чл.161 ГПК съдът да приеме за установени твърденията на другата страна за фактите, които се установяват с тези документи; какви са правните последици от неизпълнение на указанията на съда за представяне на доказателства, за които страната, задължена да ги представи, твърди, че не съществуват; следва ли след като по делото има събрани данни, работникът да е предавал на работодателя командировъчни отчети и документи, съдържащи конкретни данни за извършени по време на командировките служебни разходи, които са му признати като такива и са намерили отражение в счетоводството, поради неизпълнение от страна на работодателя на задължението му да ги представи по делото, съдът да приеме за недоказано твърдението на работника за извършени конкретни служебни разходи, „поради липса на доказателства”; ако първоинстанционният съд е отказал да приложи последиците по чл.161 ГПК, разполага ли с процесуална възможност въззивния съд да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснатите от първоинстанционния съд доказателства /в случая не представя документи- командировъчни отчети, с твърдението, че такива не съществуват/ при условие, че от данните по делото се установява, че тези документи са съставени, предадени и осчетоводени в счетоводството на страната, и въззивният съд е изрично сезиран с това искане и оплакване във въззивната жалба.
Поставя се въпросът и за правомощията на въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК, а именно: какви са предметните и процесуални предели на въззивното производство и приложението на правилото на чл.269 ГПК- в случаите, когато след първоначална размяна на книжа, направени от страните твърдения и възражения, първоинстанционният съд в нарушение на съдопроизводствените правила не е извършил пълен доклад по делото- не е посочил фактите, подлежащи на доказване или опровергаване от страните, и не е указал за кои факти страната не сочи доказателства, пропуснал е да укаже чия е доказателствената тежест относно тези факти, следва ли въззивният съд да отстрани тези пропуски при разглеждане на делото във въззивното производство; когато при направено искане от страната първоинстанционният съд е отказал да приложи последиците на чл.161 ГПК, разполага ли с процесуална възможност въззивният съд да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати от първоинстанционния съд доказателства, при условие, че от данните по делото се установява, че тези документи са съставени, и въззивният съд е изрично сезиран с това искане и оплакване във въззивната жалба; когато работникът е заявил, че получените от него суми са на друго основание, а не на твърдяното от работодателя, може ли въззивният съд да приеме за недоказано това твърдение, при условие, че не му е указано, че носи тежестта да докаже този факт в процеса. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] в писмения отговор, подаден чрез адвокат М. С. изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство намира следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, с която са отхвърлени предявените от М. М. срещу [фирма], [населено място] искове за сумата 7690 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода 4.08.2009 г.- 5.05.2011 г., и сумата 11 448 евро, представляваща неизплатени командировъчни пари за периода 4.08.2009 г. – 5.05.2011г., Бургаският окръжен съд е приел за установено, от представените писмени доказателства и заключенията на двете съдебно-икономически експертизи, че ответникът е превел на ищеца дължимото за процесния период трудово възнаграждение, както и че е изплатил сумата 26113.76 лв., включваща начислените командировъчни за процесния период, включително и признатите от работодателя извършени разходи по време на командировката /с изключение на заплатените такива с предоставената му Ш. карта/.
Поставените от жалбоподателя въпроси по приложението на чл.190 и чл.161 ГПК, уточнени от настоящия състав, съгласно даденото в ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, се свеждат до това – какви са правните последици от неизпълнение на указанията на съда за представяне на доказателства, за които страната, задължена да ги представи твърди, че не съществуват.
На този въпрос е дадено разрешение в постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 12 от 1.02.2011 г. на ВКС по гр.д. № 590/2010 г., ІІІ г.о., което е посочено и от жалбоподателя. В него е прието, че съдът задължава насрещната страна на основание чл.190, ал.1 ГПК да представи намиращ се у нея документ, след като изясни значението му за спора. За да приложи последиците на чл.161 ГПК и да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречка за събирането на допуснатите доказателства, при спор между страните относно наличието на документа, трябва да има данни по делото, че документът действително съществува. В настоящия случай с помощта на приетите съдебно-икономически експертизи работодателят е установил, че е заплатил на ищеца претендираните суми. Вещите лица са изготвили заключенията въз основа на въз основа на намиращите се в счетоводството на работодателя документи, чрез които е установено, че претендираните суми за трудово възнаграждение и командировъчни пари за заплатени. Съдът е отхвърлил заявените претенции, като е приел, че сумите са заплатени, както и че ищецът не е доказал твърденията си, че с предоставените от работодателя суми е заплатил разходите за транспорт. Ето защо поставения от жалбоподателят въпрос свързан с приложението на чл.190 и чл.161 ГПК не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на исковете. Правният въпрос поставен от жалбоподателя, е изграден на фактически изводи, които въззивният съд е направил, а те не могат да бъдат предмет на проверка от касационната инстанция на този етап на производството, тъй като съдът не проверява правилността на решението и на фактическите констатации, а предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не са изложени и съображения с какво разглеждането на жалбата от касационната инстанция ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото, така както изисква разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
На въпроса за правомощията на въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК е дадено разрешение в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Прието е, че въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. В. инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище. В. съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В случая оплакване за допуснати нарушения от първата инстанция във връзка с доклада по делото не са въведени във въззивната жалба, поради което и въззивната инстанция не е имала задължение да изготвя нов доклад и да дава указания на страните. Следва да се отбележи и, че съдът е приел за установено от събраните по делото доказателства, че транспортните разходи са заплащани от работодателя, а не от ищеца. Затова, по поставените въпроси за правомощията на въззивната инстанция по чл.269, изр.2 ГПК във връзка с допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № V-117 от 12.09.2013 год. по гр.д. № 1264/2013 год. на Бургаският окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :