О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
гр. С., 07.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1303/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Ю. М. от[населено място], К. област срещу въззивно решение № 127 от 31.05.10г., постановено по в.гр.д.№ 117/10г. на К. окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение е допусната съдебна делба между С. А. М. и А. Ю. М. на УПИ. в кв.27 по плана на[населено място] с площ от 718 кв.м., ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда и стопанска масивна сграда при равни права.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че страните са бивши съпрузи, които са били в брак от 26.10.1986г. до 23.07.1997г. и в периода 17.02.2006г. – м. 08.2008г. Процесният имот е придобит по време на първия им брак с договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 42/96г. и доколкото съсобствеността върху него до сега не е била ликвидирана, въззивният съд е приел, че той е съсобствен между страните при рани права. Във връзка с възражението на ответника по иска А. М., че е придобил частта от имота на бившата си съпруга по давност съдът е приел, че в случая до предявяването на иска за делба десетгодишният давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС не е изтекъл, тъй като съгласно разпоредбата на чл.115, ал.1, б.”в” ЗЗД, вр. с чл.84 ЗС през времетраенето на двата брака давност не е текла.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса може ли при прекратена семейна имуществена общност по взаимно съгласие (чл.100 СК/отм./) единият от бившите съпрузи да завладее придобит по времетраенето на брака недвижим имот, който не е бил предмет на споразумението по чл.101 СК/отм./ за себе си и да придобие частта на бившия си съпруг по давностно владение, както и по въпроса при наличие на безспорни данни по делбено дело за извършено строителство без строителни книжа, следва ли съдът служебно да събира доказателства за неговата търпимост, респ. узаконимост или без да се интересува от тези обстоятелства следва да се произнесе по въпроса за допускането му до делба, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно дадените с ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 формулирането на материалноправния или процесуалноправния въпрос е задължение на касатора и същите трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В случая връзка с посочените предпоставки никакви доводи не са изложени и същите не са налице, поради което следва да се приеме, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Наред с това първият поставен въпрос не обуславя изхода на спора, тъй като решаващият съд не е приел, че не е възможно единият от бившите съпрузи да придобие частта на другия по давност, а е приел, че давностният срок не е изтекъл поради наличието на разпоредбата на чл.115, ал.1, б.”в” ЗЗД, вр. с чл.84 ЗС. Вторият въпрос е извън очертания от становищата на страните в предходните инстанции предмет на спора и по него липсва произнасяне, поради което и той не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 127 от 31.05.10г., постановено по в.гр.д.№ 117/10г. на К. окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: