2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
С., 07.07.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Е. В.
А. Б.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. ч. т. дело № 1433 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по изпратена от В. П. – съдия в Софийски районен съд, председател на 31-ви граждански състав молба за промяна на подсъдността на гражданско дело № 31599/2016 г. по описа на Софийски районен съд. С посочената молба съдия В. П. е поискал Върховният касационен съд да приложи по аналогия разпоредбите на чл. 123 ГПК и чл. 23, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 47 от Х. на основните права в Европейския съюз и да промени подсъдността на делото като изпрати същото за раглеждане на Великотърновски районен съд. Искането обосновава със свръхнатовареността на съдиите в Софийски районен съд и защита правото на страните за разглеждане и решаване на делата в разумен срок.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира молбата за промяна на местната подсъдност за процесуално недопустима.
Подсъдността е процесуална предпоставка за допустимост на иска и овластява и задължава съда да реши спора. Процедурата за проверка на подсъдността е уредена в разпоредбите на чл. 118 – чл. 123 ГПК, в които не е предвидено правомощие на сезирания с иска съд да поиска промяна на местната подсъдност поради натовареност на състава и разглеждане на делото в разумен срок. Разпоредбата на чл. 23, ал. 3 ГПК е неприложима, тъй като урежда изпращане на делото за разглеждане в друг равен по степен съд в хипотезата, когато разглеждането на делото в сезирания съд е станало невъзможно поради отстраняване на всички съдии. Това правомощие е в компетентността на горестоящия съд – Софийски градски съд и се отнася до друга хипотеза, различна от настоящия казус. Определянето на подсъдност от Върховния касационен съд по чл. 123 ГПК е възможно само когато по правилата на Глава 12, Част II ГПК е невъзможно да бъде определен компетентният съд по искане на страната, каквото в случая не е налице. Яснотата на цитираните правни норми и наличието на установена съдебна практика изключва прилагането им по аналогия от ВКС извън наличието на визираните предпоставки.
При определяне на компетентния съд съгласно процесуалните норми на ГПК е недопустимо прилагане на практиката на Върховния административен съд по делата за обезщетяване на щети от земетресението в [населено място] и по делата срещу актове на Държавен фонд „Земеделие”, както поради обстоятелството, че разпоредбите на чл. 133, ал. 1 и ал. 3 АПК не са идентични на разпоредбите на ГПК, уреждащи местната подсъдност, нито предвиждат изборна подсъдност, така и съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Правото на страната на разглеждане на делото в разумен срок не може да бъде разглеждано отделно от всички останали принципи на гражданския процес. Принципите на равностойност и ефективност, както и принципът на ефективна съдебна защита, залегнал в чл. 47 от Х. на основните права на Европейския съюз, чл. 6 и чл. 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, са гарантирани от предвидената в ГПК изборна подсъдност, за разлика от разпоредбата на чл. 133, ал. 1 и ал. 3 АПК, основните принципи на гражданския процес, предварителната размяна на книжа, предвидения срок за отговор на исковата молба със съответните последици и множество други правни норми, насочени към гарантиране на правото на защита на страните, принципа на правна сигурност и ефективно развитие на производството. Като потребител на застрахователни услуги съгласно § 1, т. 1 ДР на КЗ /отм/, а понастоящем ползвател на застрахователни услуги съгласно чл. 2, ал. 2 КЗ ищцата разполага с изборна подсъдност по чл. 113 ГПК, освен общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК. Предявявайки иска пред Софийски районен съд, ищцата е упражнила правото си на избор, поради което проверка на местната подсъдност първоинстанционният съд може да направи само при подадено от ответника в срок възражение за неподсъдност по чл. 119, ал. 3 ГПК.
С оглед на изложените съображения производството следва да бъде прекратено, а преписката да се върне на Софийски районен съд, 31 състав за разглеждането й по правилата на ГПК.
Мотивиран от горното, ВКС, ТК, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. т. д. № 1433/2016 г. на ВКС, Търговска колегия, II отделение.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: