О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№..349
гр.София, 07.05.. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 204/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
М. Д. С., Д. Н. С. и К. Н. С. от гр. Д. са подали касационна жалба вх. № 2* от 22.12.2008 год. срещу въззивното решение № 544 от 19.11.2008 год. по в.гр.дело № 546/2008 год. на Д. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 7 от 29.04.2008 год. по гр.дело № 2367/2007 год. на Д. районен съд. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие с практиката на ВКС с позоваване на решения: № 1*-а от 12.07.1978 год. по гр.дело № 541/1977 год. І г.о.; № 1* от 09.02.1993 год. по гр.дело № 1364/1992 год. ІV г.о.; № 411 от 02.03.1999 год. по гр.дело № 2190/1998 год. V г.о. и № 1* от 28.11.2006 год. по гр.дело № 1863/2005 год. ІV-б г.о. и б/ съществен материалноправен въпрос: представлява ли сам по себе си всеки незаконен строеж, изграден от един от съсобствениците в съсобствен имот действие, с което се пречи да бъде упражнявано правото на собственост от останалите съсобственици.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Решаващ мотив на въззивния съд за уважаване на негаторния иск е, че процесната пристройка е незаконен строеж, изграден в съсобствен урегулиран поземлен имот въз основа на разрешение за строеж, отменено с влязло в сила решение, като издадено в нарушение на чл.183, ал.1 ЗУТ /в редакцията от 31.03.2001 год./ – поради липса на съгласие на съсобствениците, изразено в заявление до кмета на общината с нотариално удостоверяване на подписите. Прието е,че фактът на изграждане на незаконния строеж в съсобствения имот е достатъчен, за да се приеме, че нарушава правата на останалите участници в съсобствеността, без да е необходимо да се изследва в какви направления се изразява преченето.
Решението не противоречи на цитираната практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд по приложението на чл.109 ЗС.
Решение № 1*-а от 12.07.1978 год. по гр.дело № 541/1977 год. І г.о. има предвид хипотеза, при която предмет на негаторната претенция са селскостопански постройки, изградени в съседен имот на по-малко от допустимото отстояние от границата с имота на ищеца. Прието е,че защитата на интереси, накърнени от несъблюдаване на законно установени ограничения на правото на собственост следва да се търси по реда, установен в специалния благоустройствен закон /ЗТСУ/ и издадените въз основа на него подзаконови актове, а не с иск по чл.109 ЗС. Освен, че касае хипотеза различна от процесната, застъпеното с решение № 1*-а//1978 год. І г.о. разбиране по приложението на закона е изоставено с тълкувателно решение № 31 от 06.02.1985 год. по гр.дело № 10/1984 год. на ОСГК на Върховния съд, с което се прие, че предявяването на иск по чл.109 ЗС не е изключено с разпоредбата на чл.160 ЗТСУ/отм./ и правораздавателната компетентност на съда не е отречена, а собственикът и съсобственикът разполагат с негаторна искова защита при незаконен строеж в съседен или съсобствен имот, както и в случаите на отклонения от разрешението за строеж и другите строителни книжа.
Според тълкувателно решение № 31/1984 год. на ОСГК на ВС, в случаите на извършен строеж без разрешение или в отклонение от издаденото разрешение, заинтересуваният собственик/съсобственик/ не е длъжен да търпи и понася ограниченията, които произтичат за неговото право на собственост от създаденото състояние, когато то е нетърпимо според закона. В случая, освен че строежът е бил недопустим, същият е започнал при действието на Закона за устройство на територията и не се обхваща от хипотезите на търпимост по § 16 от преходните разпоредби на закона. С оглед на това, въззивното решение не противоречи и на решение № 1* от 09.02.1993 год. по гр.дело № 1364/1992 год. ІV г.о., което има за предмет незаконно надстрояване на третия етаж в сграда в режим на етажна собственост, който незаконен строеж, обаче е могъл да бъде узаконен при условията на чл.173, ал.2 ЗТСУ/отм./.
Липсва противоречие с решение № 411 от 02.03.1999 год. по гр.дело № 2190/1998 год. V г.о., според което построеният от ответника гараж не пречи на ползването на апартамента от ищеца в процесната ЖСК, доколкото последният не е носител нито на пълното право на собственост, нито на отстъпеното право на строеж, а само на припадащи се части.
Различна е хипотезата и при решение № 1* от 28.11.2006 год. по гр.дело № 1863/2005 год. ІV-б г.о., което препраща към различните разрешения за защита на съсобственика срещу друг съсобственик, съдържащи се в решение № 139 от 23.11.1985 год. по гр.дело № 111/1985 год. на ОСГК на ВС, в зависимост от това дали е налице завладяване на вещта изцяло без основание /чл.108 ЗС/, или неоснователно пречене да се упражняват правата в съсобствеността /чл.109 ЗС/ или се касае за спор по начина на използване и управление на вещта /чл.32, ал.2 ЗС/.
Не е налице и предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Такова основание би било налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми или когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Жалбоподателите не сочат неясноти или непълноти на нормите, отнасящи се до исковата защита по чл.109 ЗС, упражнявана от съсобственик спрямо друг съсобственик по отношение на незаконен строеж, нито формулираният с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване въпрос за първи път е бил предмет на произнасяне или с обжалваното решение е било изоставено едно тълкуване на закона и е било възприето друго.
В обобщение, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, защото не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК, поради което върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 544 от 19.11.2008 год. по в.гр.дело № 546/2008 год. на Д. окръжен съд по жалба вх. № 2* от 22.12.2008 год., подадена от М. Д. С., Д. Н. С. и К. Н. С. от гр. Д..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!