О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
София 06.04.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март, две хиляди и девета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4733/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. Т., Н. Ц. А. и С. Ц. К. , град С., подадена от пълномощника им адвокат П, срещу въззивно решение №56 от 14.04.2008 г. по гр. дело №970/2006 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е отменено решение №48 от 01.06.2004 г. по гр. д. №79/2003 г. на Чирпанския районен съд и е отхвърлен предявеният от касаторите срещу община Ч. и държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството иск за предаване владението на дворно място, находящо се в с. З., като неоснователен. Въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, тъй като според приетите по делото технически експертизи процесният имот по всяка вероятност е отчужден по някой от благоустройствените закони и мероприятието е осъществено.
Ответниците по касационната жалба община Ч. и държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, не са заявили становище.
Касаторите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по съществени процесуалноправни и материалноправни въпроси относно несъобразяване на задължителните указания на ВКС по тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, недопустимото обосноваване на извода на съда за отчуждаване на имота по законов ред само въз основа на предположения на вещи лица и пренебрегване на установеното обстоятелство за възможността за обособяване на самостоятелен УПИ от дворното място. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС /представени са решения на ВКС/ и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №56 от 14.04.2008 г. по гр. дело №970/2006 г. на Старозагорския окръжен съд. Повдигнатите от касаторите въпроси по принцип са съществени, но в случая, за да обусловят крайното решение, би следвало да бъде установено при условията на главно и пълно доказване, че наследодателят им е бил собственик на процесния имот преди отчуждаването. За твърденията им, че той е придобил имота по давност още преди 1930 г., поради което е бил записан на негово име по плана на селото от 1930 г., не са събрани никакви доказателства. В тяхна тежест е доказването на владението на наследодателя им върху имота за период от време, достатъчен за придобиването му по давност. При това положение е без значение дали имотът е бил отчужден по някой от благоустройствените закони без да е реституиран по Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС или е бил отнет без законово основание, както и дали има възможност за обособяване на самостоятелен УПИ от дворното място.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №56 от 14.04.2008 г. по гр. дело №970/2006 г. на Старозагорския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.