О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349..
гр.София, 30.04.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 599 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГП. във връзка с чл.280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. кооперация „Д”-с. Вардим срещу решение № 691 от 15.01.2009 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1* от 2008 г., с което е оставено в сила решение № 229 от 13.10.2008 г. по гр.д. № 157 от 2008 г. на С. районен съд за отхвърляне на предявените от П. „Д”-с. Вардим срещу О. С. искове с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение на О. С., че П. „Д”-с. Вардим е собственик на описаните в исковата молба 5 имота и за предаване владението върху тези имоти на ищцовата кооперация.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Процесуалният представител на касатора счита, че съществените за делото въпроси, по които се е произнесъл съда били затова, дали правоприемството е обстоятелство, което подлежи на вписване и дали за доказване на собствеността на кооперацията върху процесните имоти са допустими свидетелски показания. По тези въпроси въззивният съд се бил произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № Ф* от 20.03.1993 г. по ф.д. № 25 от 1992 г. на ВКС, V г.о., решение № 272 от 26.05.2004 г. по гр.д. № 500 от 2003 г. на ВКС, IV г.о., решение № 2* от 25.11.2004 г. по гр.д. № 1* от 2003 г. на ВКС, IV г.о., решение № 1* от 11.10.2002 г. по гр.д. № 1* от 2001 г. на ВКС, IV г.о. Според касатора, произнасянето на ВКС по тези въпроси било и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът О. С. не взема становище по жалбата.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: За да остави в сила решениeто на С. районен съд за отхвърляне на предявените от П. „Д”-с. Вардим срещу О. С. искове с правно основание чл.108 от ЗС за собственост върху 5 имота, съставът на Великотърновският окръжен съд е приел, че ищцовата П. „Д”-с. Вардим не е доказала, че е правоприемник на съществуваща преди 13.07.1991 г. кооперация, която със свои средства е изградила намиращите се в процесните имоти сгради. Прието е, че липсва правоприемство между П. „Д”-с. Вардим и съществуващата към 1960 г. кооперация със същото име.
С оглед на тези решаващи мотиви в решението на въззивния съд, посоченият от касатора въпрос, затова дали правоприемството е обстоятелство, което подлежи на вписване, е съществен за конкретното дело. По този въпрос трайната практика на ВКС, обективирана и в посоченото решение № Ф* от 20.03.1993 г. по ф.д. № 25 от 1992 г. на ВКС, V г.о., е, че правоприемството е обстоятелство, което не подлежи на вписване. По този въпрос въззивният съд се е произнесъл в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС: Никъде в мотивите на въззивното решение не е прието, че липсва правоприемство, тъй като това обстоятелство не е вписано в решението по ф.д. за регистрация на П. „Д”- с. В.. Н. , съдът е приел, че правоприемството между съществуващата към 1960 г. в с. В. кооперация със същото наименование и сегасъществуващата П. „Д” не е доказано, тъй като липсват валидни доказателства за вливане на съществуващата към 1960 г. П. „Д” в П. „Н” С. , за валидно отделяне на ищцовата кооперация от РП. „С” /тъй като нямало доказателства решението за това отделяне да е било взето от общото събрание на РП. и да е било одобрено от ИК на ЦКС, както изисквал действащия към датата на вземане на това решение Закон за кооперативните организации/ и за съвпадение в членския състав на съществуващата към 1960 г. и новоучредената П. „Д”- с. В..
В. посочен от касатора въпрос /за допустимостта на свидетелските показания за доказване правото на собственост на кооперацията върху процесните имоти/ не е съществен за настоящото дело, тъй като въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявените от П. „Д”-с. Вардим на основание чл.2, ал.3 от ЗОбС /отм./ искове за собственост върху процесните имоти, не защото не е зачел свидетелските показания за изграждането с кооперативни средства на сгради в имотите, а защото ищецът не е доказал правоприемството си от кооперацията, която е съществувала към 1960 г. и която е изградила със свои средства намиращите се в процесните имоти сгради.
Поради това не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГП. за допускане на касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 691 от 15.01.2009 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1* от 2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 . 2.