Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
568_19_opr274(l3)_262(2)2.docx
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
София, 27.02. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 27.02.2019 в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр. дело N 568 /2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,предл.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Й. Н. Т. срещу определение № 2233 от 15.11.2018 г. по частно гражданско дело № 1684 /2018 г. на Бургаски окръжен съд, г.о., с което е потвърдено разпореждане на Бургаски районен съд за връщане на частна жалба.
Насрещната страна С. Н. Й. не е подала писмен отговор.
Настоящият състав намира следното:
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че разпореждането на Бургаския районен съд за връщане на частната жалба на основание чл.262,ал.2,т.2 ГПК е законосъобразно, тъй като на жалбоподателя Й. Н. Т. са дадени указания за отстраняване на нередовности в частната жалба в едноседмичен срок от съобщаването – внасяне на дължима държавна такса.. Указанията са съобщени на частния жалбоподател на 27.08.2018 г. по време на съдебната ваканция, поради което на основание действалата разпоредба на чл.61,ал.2 ГПК е настъпило спиране на срока за изпълнение на указанията. С измененията на ГПК със ЗИД на ГПК ДВ – бр.65 /2018 г. е отменена разпоредбата на чл.61,ал.2 ГПК. Съгласно пар.8 от ЗИД на ГПК ДВ – бр.65 /2018 г. отмяната влиза в сила от 01.09.2018 г. В случая едноседмичният срок за отстраняване на нередовностите е започнал да тече на 01.09.2018 г. и е изтекъл на 07.09.2018 г. Преди изтичането на срока – на 03.09.2018 г. с нарочна молба въззивникът е поискал продължаването му с 14 дни. С разпореждане от 04.09.2018 г., на основание чл.63,ал.1 ГПК районният съд е продължил срока за отстраняване на нередовности по въззивната му жалба с две седмици. Този двуседмичен срок, който е броим считано от 08.09.2018 г., е изтекъл на 22..09.2018 г. – неприсъствен ден, т.е. срокът е изтекъл на следващия присъствен ден 25.09.2018 г. (24.09.2018 г. също е неприсъствен ден). До този момент, както и към момента на постановяване на обжалваното определение, нередовностите на въззивната жалба не са били отстранени.
Въззивният съд е приел, че по въпроса следва ли да се съобщава на страната разпореждането на съда, с което се продължава срок по чл.63 ГПК, е налице многобройна и непротиворечива съдебна практика на ВКС (посочени са няколко определения на ВКС) според която препис от разпореждането на съда, с което се продължава срок по чл.63 ГПК, не следва да бъде изпратено на страната и след като новият срок е започнал да тече от изтичането на първоначалния, то страната е длъжна да следи за наличието и за края на срока.
Неизпълнението на указанията на съда в продължения срок, за който страната е длъжна да следи сама, е основание за връщане на нередовната жалба съгласно чл.262,ал.2,т.2 ГПК.
Частният жалбоподател извежда следния процесуалноправен въпрос: Задължен ли е съдът да уведоми подателя на искане за продължаване на срока за извършване на определено процесуално действие тогава, когато искането е подадено в периода на съдебната ваканция и срокът изтича след съдебната ваканция по смисъла на чл.329,ал.3 ЗСВ вр. чл.61,ал.2 ГПК, за който твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Въпросът не е обуславящ, защото въззивният съд не е приел, че продълженият срок за отстраняване на нередовности (по чл.63 ГПК) или първоначалният такъв срок (по чл.262,ал.1 ГПК) са текли при действието на чл.61,ал.2 ГПК (приета с ДВ, бр. 86 от 2017 г., отм. с ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.). И защото разпоредбата на чл.61,ал.2 ГПК (сега отм.) не е предвиждала задължение за съда да уведомява страните за продължаване на срок.
Видно от мотивите на въззивния съд искането за продължаване на срок (по чл.63 ГПК) е направено след изтичането на съдебната ваканция и е уважено, както е поискано (фактическия извод на въззивния съд за подаване на молбата за продължаване на срок на 03.09.2018 г. е обоснован, т.е. твърдението, че такова искане е направено през съдебната ваканция е невярно). Както беше посочено въззивният съд е приел, че срокът за отстраняване на нередовности не е текъл за жалбоподателя през съдебната ваканция и съобразно този извод е изчислил началото на продължения срок, чието начало е изчислил от 08.09.2018 г..
Обуславящият въпрос е: дали следва да се съобщава на страната разпореждането на съда, с което се продължава срок на основание чл.63 ГПК. Този въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената практика.
Поради изложеното не са налице снования за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски, нито е представила списък на разноски и доказателства за разноски, поради което и на нея разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 2233 от 15.11.2018 г. по частно гражданско дело № 1684 /2018 г. на Бургаски окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.