О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
София, 10.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 19.12. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №4092 /2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, във вр. с чл.121 ГПК по повод подадени частни касационни жалби от „А. Ф.” АГ, [населено място], с вх.№9489/26.08.2013 г. на Софийския апелативен съд и от „Г. Л.” СЕ, [населено място], с вх.№9490/26.08.2013 г. на Софийския апелативен съд, и двете чрез адвокати С. А. и В. Х., срещу Определение №1837 от 31.07.2013 г. по ч.гр.д.№2369/2013 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 3-ти състав, с което е отменено определение №8037 от 10.05.2013 г. по гр.д.№743/2012 г. на Софийския окръжен съд, 2 ри състав и на основание чл.118 ал.2 ГПК във вр. с чл.107, ал.2 ГПК делото е върнато по подсъдност на Софийския окръжен съд. С отмененото първоинстанционно определение Софийският окръжен съд е уважил направените от настоящите касатори, в качеството им на ответници, по предявените срещу тях при условие на обективно и субективно съединяване искове с правно основание чл.226, ал.1КЗ и чл.45 ЗЗД, възражения за местна неподсъдност. Възприел е подържаното от ответниците основание по чл.107, ал.2 ГПК за местна подсъдност на така предявените искове и е изпратил делото по подсъдност на Софийския градски съд с оглед районна, в който е постоянният адрес на пълномощниците на ответниците- [населено място]. С обжалваното определение Софийският апелативен съд е приел, че по аргумент от чл.120 ГПК местната неподсъдност по чл.107, ал.2 във вр. с ал.1 ГПК по постоянния адрес на пълномощника или представителя на ответника е приложима, само когато представителната власт е възникнала преди предявяването на иска, съответно да е съществувала към предявяването му. Приел е още, че последващото упълномощаване на процесуалните представители на ответните чуждестранни търговски дружества, с местожителство, съответно със седалище на упълномощеното адвокатското дружество в район, различен от този на съда, пред който исковете са предявени по постоянния адрес на ищците, представлява промяна във фактическите обстоятелства, настъпили след стабилизирането на местната подсъдност, поради което не са основание за препращането на делото.
Частните жалбоподатели, въпреки подържаното от тях правно основание за местна неподсъдност на предявените искове- чл.107, ал.2 ГПК/ вж.стр.1103 и 1120 по ч.гр.д.№2369/2013 г. на САС, 3 състав/, в частните си жалби подържат, че обжалваното определение е неправилно, постановено в противоречие с чл.107, ал.2 във вр. с ал.1 ГПК, тъй като тя визира подсъдност при искове срещу лица с неизвестен адрес. Формулират следния правен въпрос: „Коя е общата местна подсъдност при искове срещу чуждестранни юридически лица”, за който подържат допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответниците не вземат становище по частните жалби..
Частните касационни жалби са подадени в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страни активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което са процесуално допустими.
Обжалваното въззивно определение не следва да се допусне до касационен контрол.
Съгласно препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК, предпоставката за допускането му до касационен контрол, е наличието на общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а именно формулиран значим за изхода на делото правен въпрос, обусловил конкретните правни изводи на съда/ вж.т.1,ТР1-2009-ОСГТК/. Общо формулираният от жалбоподателите правен въпрос, без да е обвързан с конкретно предявения иск и конкретните факти, навеждани от самите жалбоподатели, относими към твърдяното от тях основание за промяна в местната подсъдност на предявените искове, не представлява общото основание за селектиране на частните касационни жалби. Значимостта на формулирания правен въпрос се извежда от обстоятелството доколко той е обусловил правните изводи на съда, които в случая са направени с оглед приложението на чл.120 ГПК и стабилизирането на местната подсъдност по предявените пред Софийския окръжен съд искове, тъй като факта на постоянния адрес на пълномощниците на ответниците и настоящи жалбоподатели, не е съществувал към момента на предявяване на иска.
Не е налице и подържаният допълнителен критерии по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като с посоченото от Софийския апелативен съд Определение №95 от 29.01.2013 г. по ч.т.д.№670/2012 г. на І Т.О., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, поради което и формиращо задължителна съдебна практика, съобразно т.2 на ТР2-2011-ОСГТК, ВКС се е произнесъл по сходен казус. Съгласно него промяната във фактическите обстоятелства, обуславящи подсъдността във вр. с чл.107,ал.2 ГПК с оглед упълномощаване на процесуален представител на ответниците, със седалище в район, различен от този по местожителство на ищците, не представлява основание за промяна на местната подсъдност. Фактическите обстоятелства, обуславящи подсъдността, в съответствие с ясния текст на чл.120 ГПК, подлежат на съобразяване такива, каквито са съществували към момента на предявяване на исковата молба.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №1837 от 31.07.2013 г. по ч.гр.д.№2369/2013 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 3-ти състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: