ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35
София, 10.01.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3808 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Б.Д. като процесуален представител на [фирма] Х. срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд /Х./ от 27.03.2013г. по в.гр.д. № 166/2013г.
Ответницата по касационната жалба М. А. Д. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК чрез адвокат Ат.В. е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 27.03.2013г. Х. е потвърдил решението на Хасковския РС от 10.01.2013г. по гр.д № 3108/2012г. в уважителните му части по исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжността „кондуктор” със заповед № 95/26.09.2012г. за системни нарушения на трудовата дисциплина – 1. неизпълнение на заповед от 08.ХІІ.2011г., с която е наказана с предупреждение за уволнение, за това, че на 07.ХІІ.2011г. не къса билети, не носи табелка с имената, не извършва проверка на пътниците в автобуса, 2. тролейбус № 1005 тръгва от базата без кондуктор, неявяване на работа по график на 29.VІІІ.2012г. в 5.00 часа /закъснение с около 15 минути/ и нанасяне на имуществена вреда – е незаконно. Наложеното наказание за нарушенията по т.1 не е заличено и тъй като по делото се установява извършването и на нарушението по т.2 /няма данни за нанесени материални вреди/, е налице системност по смисъла на чл.190 ал.1 т.3 КТ. Дисциплинарното наказание обаче не е съобразено с разпоредбата на чл.189 ал.1 КТ – нарушенията не са толкова тежки, не са констатирани други нарушения, нарушенията не са извършени умишлено, а по небрежност, за което до голяма степен отражение е дала организацията на работа в дружеството с оглед показанията на свидетелите Т., Х. и Х., че когато първият курс на тролейбуса тръгва от депото в 4.50 часа, кондукторът се присъединява на някоя от следващите спирки, както е в случая. Освен това ответникът не е установил ищцата да е продължила да извършва нарушенията, за които е наказана със заповедта от 2011г., позовавайки се на показанията на св.А. – във вина на ищцата е вменено нарушението, че не носи табела, въпреки повредата на нейната и непредприемането на действия от работодателя за подмяната й, което се отнася и до начина на късането на билети и непроверяването на карти. Поведението на ищцата не е толкова тежко, че да обоснове най-тежкото дисциплинарно наказание.
В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че основните процесуалноправни въпроси по чл.280 ал.1 ГПК били: 1. с оглед характера на основанието по чл.190 т.3 КТ – преценката на съда, че последно извършеното нарушение не е тежко, е достатъчна за отмяна на заповедта за уволнение; 2. при извършване на три и повече нарушения на трудовата дисциплина за кратък период от време, независимо от относителната тежест на всяко едно, наложеното най-тежко наказание съответства на критериите по чл.189 ал.1 КТ; 3. причиняването на имуществена вреда, изразяващо се в нетаксуване на пътници, представлява ли квалифициращ елемент от тежестта на нарушението; 4. необсъждане на показанията на св.А., че първото нарушение било констатирано лично от управителя, че тогава ищцата таксувала пътниците, но не късала билетите; необсъждане на показанията на шофьора св.Т., че са пътували пътници без билет, че контрольора установил, че няма кой да продаде билети и пътниците пътували без билет; необсъждане на докладната записка на контрольора Кр.Г., както и другите събрани писмени и гласни доказателства, съдържащи данни за цялостното и обективно изясняване на фактическата обстановка, което било в противоречие с решение на ВКС от 05.ХІ.2009г. по гр.д. № 1405/2008г. ІІІ ГО.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваните въззивни решения. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото, т.е. от значение за формиране на решаващата воля на съда. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай във връзка с първите два материалноправни въпроса касаторът не сочи противоречива практика по приложението на чл.190 т.3 и чл.189 ал.1 КТ, а и не твърди и не обосновава наличието на някоя от хипотезите, съдържащи се в основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по тях – липса на съдебна практика по приложимите в случая закони, които са непълни, неясни или противоречиви, или необходимост от осъвременяванане на практиката поради настъпили в законодателството и обществените условия промени, или за промяна на практиката поради неточно тълкуване /виж в тази връзка т.4 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК/. По третия релевиран в изложението въпрос въззивният не се е произнесъл с оглед приетото от него, че не са налице данни по делото за причинени имуществени вреди от нарушението. И по последния поставен за разглеждане процесуалноправен въпрос въззивният съд не се е произнесъл. Това е така, тъй като: докладна записка на Кр.Г. по делото не е представена и приобщавана към доказателствения материал; св.Т. не сочи в показанията си, че са пътували пътници без билет, а св.А. не е установил по делото, че първото нарушение, констатирано от управителя, е, че тогава ищцата таксувала пътниците, но не късала билетите им, а че взела пари на управителя, но не му дала билет, при което и тъй като първото наказание е за некъсане на билетите /а не за непредоставяне на билет/, релевираният въпрос за непреценка на доказателства е без значение за изхода на спора.
По изложените съображения се налага извод, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени 200лв. разноски, представляващи заплатено от нея възнаграждение за касационното производство за един адвокат по договор за правна защита от 30.05.2013.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Хасковския окръжен съд, граждански състав, № 101 от 27.03.2013г. по в.гр.д. № 166/2013г.
ОСЪЖДА [фирма] Х. да заплати на М. А. Д. от [населено място] 200лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: