1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
С., 11.01. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети януари, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 786 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Апелативна прокуратура [населено място] против въззивно решение № 555 от 05.04.2011 г., постановено по в.гр.д. № 999/2010 г. на Софийския апелативен съд.
Жалбоподателят С. апелативна прокуратура обжалва въззивното решение в частта му, с която като е потвърдено решението от 18.10.2010 г. по гр.д. № 1376/2010 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-13 с-в, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на К. М. М. от [населено място], на основание чл. 2, т. 2 З., сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконно обвинение за престъпление по чл. 212, ал. 3/нова ал. 4/ НК, производството по което е било прекратено.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е уважен искът по чл. 2, т. 2 З. в посочения размер, съдът се е произнесъл по правен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК. Във връзка с наведеното основание, жалбоподателят посочва Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, ТР № 3/2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, т. 3 и т. 11, ТР № 1/2001 Г., т. 19 на ОСГК на ВКС, както и решение № 37 от 11.02.2009 г. по гр.д. № 5367/2007 г. на І г.о. на ВКС, решение № 284 от 09.06.2009 г. по гр.д. № 599/2008 г. на ІІ г.о. на ВКС и решение № 783 от 30.06.2009 г. по гр.д. № 1110/2009 г. на САС, частично изменено с решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009 г. на ВКС.
Поставеният материалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който се е произнесъл въззивният съд, е свързан с определяне размера на обезщетението и критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, с твърдение, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, както и има противоречива съдебна практика, във връзка с което представя и цитираните по-горе съдебни решения на отделни състави на ВКС. Другият процесуалноправен въпрос, за който твърди, че е обусловил изхода на делото, е формулиран с твърдението, че ищецът не е доказал причинно-следствената връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.
Ответникът по жалбата К. М. М. от [населено място], в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с обжалваем интерес над 5000 лв. и в срока по чл. 283 ГПК.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, обусловил изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, а това са – Постановленията на Пленума на Върховния съд, тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд и постановените решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е налице, когато даден правен въпрос, от който зависи изхода на спора, се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по това дело.
Както се изложи по-горе, в касационната жалба и изложението за допускане на касационно обжалване е формулиран материалноправният въпрос за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в производството по иск с правно основание чл. 2, т. 2 З.. Този въпрос е от значение за изхода на делото по този правен спор, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с представената съдебна практика, респ. със задължителната съдебна практика.
Разрешаването на въпроса за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от незаконно обвинение, в случая завършило с прекратяване на наказателното производство, безспорно е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в нормата на чл. 52 ЗЗД. Спрямо този критерий настъпилата вреда се съизмерява съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни, затова и решаването му се влияе от конкретните доказателства. Доколкото съдът е разгледал всички относими към спора доказателства, свързани с реално претърпените морални вреди от пострадалия – отрицателни изживявания за ищеца във връзка с образуваното срещу него наказателно производство за тежко престъпление, продължителния период на разследване – 13 години и още 8 години, докато му бъде съобщено за прекратеното наказателно производство, накърняване на доброто му име в обществото, което е създало неблагоприятни последици в професионален, личен и семеен план, обжалваното решение не е постановено в противоречие с представената съдебна практика, тъй като подхода при определяне размера на обезвредата е един и същи.
В. съд е присъдил обезщетение само за онези морални вреди, които са в причинна връзка с незаконното обвинение, приключило с прекратяване на наказателното производство за престъпление по чл. 212 НК. По този начин паричното обезщетение е определено в съответствие с принципа за справедливост, чрез който се постига еквивалентно възмездяване на увреденото лице за претърпените от него морални вреди в резултат на незаконното обвинение. Вложеният в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обществен критерий за справедливост не е абстрактно понятие, а справедливото обезщетяване, каквото изисква тази норма на закона на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията с оглед конкретната фактическа обстановка за всеки отделен случай. В случая въззивният съд е извършил такава преценка, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер за неимуществените вреди, не е основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като необосноваността е основание за касиране, поради неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, а не е основание за допускането му до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. В конкретния случай въззивният съд се е ръководил от задължителната съдебна практика, установена с разрешенията, дадени в т. 11 от Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Поставеният правен въпрос от процесуално естество относно доказване на причинно-следствената връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди също се отнася до неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по чл. 281, т. 3 ГПК, която проверка не може да се извърши в рамките на производството по селекция на касационните жалби.
Въз основа на изложеното следва, че поставените правни въпроси не са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, не са решавани противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 555 от 05.04.2011 г., постановено по в.гр.д. № 999/2010 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 състав, по касационна жалба с вх. № 3001 от 15.04.2011 г. на Прокуратурата на РБ, чрез прокурор при Апелативна прокуратура [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: