ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35
София, 12. януари 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 3711 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 191/31.05.2016 на Хасковския окръжен съд по гр. д. № 204/2016, в частта, с което е потвърдено решение № 191/31.05.2016 на Свиленградския районен съд по гр. д. № 360/2015, с което са уважени предявените искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди по чл. 49 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът А. „П. и.“, С., представляван от адв. В. П. от Х., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за отговорността на възложителя на работа за вредите от поведението на изпълнителя по чл. 49 ЗЗД, когато увреденият с бездействието си е причинил или също е допринесъл за тяхното настъпване, който (въпрос) е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците по жалбата Т. Г. К. и П. Б. Д., я оспорват, като считат, че повдигнатият от касатора въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесният имот е придобит от двамата ищци по наследство при равни квоти, след като е бил възстановен с решение № 02006/14.04.1999 на Поземлена комисия – С.. През 2002 година, съгласно действащия тогава чл. 37, ал. 1 ЗДС от процесния имот е била отчуждена част от 0.890 дка за изграждането на Автомагистрала „М.”. Съдът е приел, че част от процесния имот част (7.017 дка) не се обработва, тъй като през нея минава насипан път, който е обслужвал строителството на магистралата, който път е пречел на оттичането на водата от незаустен водосток, част от магистралата. Според заключението на вещото лице, част от имота в размер на 5,335 дка е станала неизползваема, тъй като има построен асфалтов път във връзка с реализацията на строителството, изградените водосток и канавки на автомагистралата и излишването на водите, без възможност за оттичане е довело до залесяване, захрастяване и заблатяване на част от имота и от там до превръщането на тази част в необработваема. За може да бъде използвана тази част от имота по предназначение според вещото лице трябва първо да се отводни от дъждовните води, идващи от автомагистралата в частта й зад оградата, да се прокопае отводнителна канавка за дъждовните води в съществуващия сервитут на магистралата до заустването й на подходящо място и отводнителна канавка над процесния имот в сервитута на магистралата, да се третират храстите и тревите с хербициди, да се зачистят къпинажите с булдозерно гребло, да се съберат на купчина на безопасно място и да се изгорят, както и да се регулира почистения от храсти терен и след това да се рекултивира. Налице е противоправно поведение на строителя, за което отговаря ответника в качеството му на възложител на работа по строителството на магистралата, което (поведение) се изразява в действие – навлизане в чужд имот и в бездействие – непредприемане на необходимите действия за предотвратяване на промените, довели да заблатяване. Съгласно чл. 21 от Закона за пътищата, ответникът А. „П. и.” е юридическо лице, което осъществява управлението на републиканските пътища, изпълнявайки и проекти, финансирани чрез оперативни програми „Транспорт”, за осъществяването на които по делото е установено е сключил договор за строителство на автомагистрала „М.” с [фирма] – [населено място], по отношение на който се явява в качеството си на възложител, а от тук и пасивно легитимиран по иска, предявен на основание чл. 49 от ЗЗД, обуславяща ангажиране на отговорността му за вреди, причинени от строителя при или по повод възложената му работа по строителството на автомагистралата. Като неоснователно съдът е приел възражението, по чл. 41 от Закона за пътищата, според която собствениците на имоти, намиращи се по-ниско от земното платно са длъжни да осигурят нормално функциониране на водоотводните съоръжения, тъй като предвид събраните по делото доказателства, се установява, че заблатяването на част от имота на ищците не е в резултат на допуснато неспазване на задължението, вменено им в цитираната разпоредба, а поради допуснато от строителя незаустване на изградения от него водосток към пътния обект.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос не обуславя решението по делото. Въззивният съд е приел, че няма причинна връзка между поведението на ищците и настъпилата вреда. Обработването на имота е било невъзможно поради характера и естеството на извършените работи във връзка със строежа на магистралата, възложен от ответника, както и поради неотстраняването на причините за наводняването и неотводняването на имота.
На ответниците по касацията Т. Г. К. и П. Б. Д. следва да бъде присъдена сумата 900,00 лева разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 191/31.05.2016 на Хасковския окръжен съд по гр. д. № 204/2016.
ОСЪЖДА А. „П. и.“, С. да заплати на Т. Г. К. и П. Б. Д. от К. сумата 900,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.