О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
София, 13.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември , две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2717/2019 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура , срещу решение №717 от 27.03.2019г по в. гр.дело № 3614/2018г. на Софийски апелативен съд , с което изцяло е потвърдено първоинстанционното решение № 1326 /01.03.2018г на Софийски градски съд по присъдено обезщетение за неимуществени вреди ,до размера на сумата от 25 000 лева .Искът е предявен от А. Н. А. на основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за вреди, причинени от незаконно обвинение в извършителство на престъпление по чл.123,ал. 1 предл.2 НК,за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, след осемгодишно наказателно преследване, като до пълния размер на поисканото обезщетение от 80 000 лева искът е отхвърлен с влязло в сила решение
Въззивният съд е приел за установено ,че към момента на образуване на наказателното производство през 2007г ищецът е бил на 18 годишна възраст , на прага на пълнолетието и още ученик , активно и професионално занимаващ се с плувни спортове ,участник в младежкия национален отбор по водно спасяване . Привличането му като обвиняем , че като воден спасител на обществен плувен басейн в гр. София е допуснал смъртен случай поради немариво изпълнение на правнорегламентирана дейност , е сложило край на спортната кариера при ищеца и професионалното му ангажиране като воден спасител , освен това за продължителен(почти девет години) и решаващ с оглед развитието на всеки човек период, обвинението е оказало негативно влияние върху начина му на живот,образованието, реализацията, психическото му състояние и социалните контакти , като при ищеца експертно е било констатирано и невротично състояние в следствие на преживяното.Подчертано е ,че вредите от обвинението са търпяни във възраст ,в която психиката му не е била укрепнала,обективно е била ограничена социалната и професионална изява и това е създало психически и социални дисбаланси , макар че ищецът е завършил висше образование , има работа и се е адаптирал задоволително.Изживяването на психически стрес и душевно безпокойство в степента , установена при ищеца , са пряка и непосредствена последица от обвинението. При определяне на заместващото обезщетение въззивният съд е съобразил и доводите на ответника ,че престъплението в което А. е бил обвинен не е тежко , наложената мярка за неотклонение е „подписка” ,а тъй като не е осъждан , не е бил реално застрашен от ефективно изтърпяване наказание лишаване от свобода .Отчетена е трайна промяна при личността , като А. е станал затворен ,несигурен и десоциализиран .
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата се посочва, че Софийски апелативен съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства и точно прилагане принципа на чл. 52 ЗЗД .Поддържа се ,че решението е в противоречие с т.ІІ от ППВС №4/1968г.,основание по чл. 280 ал.1 т.1,редл първо ГПК.Изтъква се несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в конкретния случай поради завишаване , което е и в следствие от разрешен при противоречие с практиката на ВКС процесуален въпрос, обоснован като липса на мотиви за причинно–следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите. Изтъква се противоречие на обжалваното решение с указанията по т.3 и т.11 и т.19 от ТР №3/2004г на ОСГК,защото част от претендираните неимуществени вреди не били пряка и непосредствена последица от увреждането. ато основание са посочени критериите на чл. 280 ал.1 т.1, предл първо и предл. второ от ГПК , доколкото по прилагането на чл. 52 от ЗЗД се изтъква противоречие решения на ВКС , като са приложени решения № 25 от 2018гг по гр.д № 2167/2017г на ВКС ІІІ г.о , реш. № 61 от 2016г .по гр.д № 4546/2015г ІІІ г.о на ВКС,реш. №145/2017г , ІV г.о на |ВКС .
Отговор е постъпил от адв.А. С. , пълномощник на ищеца. Не е налице правен въпрос, разрешен в противоречие с практика на ВКС смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, а решението е в съответствие с нея. Посочените като аргумент съдебни решения не обосновават противоречие. Претендират се разноски от пълномощника адвокат съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв. в минимален размер съгласно действащата наредба
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на Прокуратурата на РБ .
Изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК не съдържа конкретен въпрос, свързан с прилагането на чл. 52 ЗЗД , не е конкретизиран и доводът кое обстоятелство от задължително указаните в ППВС №4/1968г въззивният съд е следвало да обсъди при прилагане критерия на чл. 52 ЗЗД, а не е обсъдил. Изтъкнатите в касационната жалба конкретни възражения срещу определени изводи на съда по същество сочат , че въззивният съд е обсъдил релевантните обстоятелства. Преформулира се оплакването ,че липсват мотиви по отношение на причинната връзка, което не кореспондира със съдържанието на решението . Решението е мотивирано, като са обсъдени са фактите и връзките между фактите, обсъдени са доводите и оплакванията на Прокуратурата като въззивен жалбоподател.
За да е конкретен,правният въпрос следва да е свързан с решаващите съображения на съда, обусловили изхода на делото,а не да се оспорват единствено фактически изводи ,или обосноваността.В решението е изтъкнато въз основа на кои обстоятелства съдът приема характера и естеството на неимуществените вреди ,за които се дължи обезщетение в конкретно присъдения размер. Съобразени са указанията по т.ІІ от ППВС № 4/1968г по отношение на обстоятелствата от значение за размера на обезщетението в конкретния случай Ищецът А. е претърпял вреди от осуетено развитие като спортист и професионален воден спасител,което обстоятелство също се съобразява при определяне на обезщетението по справедливост, а от значение за справедливия размер на обезщетението с оглед на една осуетена преспектива е и младата му възраст ,както и отраженията върху психиката,в конкретна степен. Решението на САС е постановено в съответствие с указанията по т.3 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК и не е налице противоречие с тази изтъкната задължителна практика.
Доводите на Прокуратурата са голословни и не аргументират основание по чл. 280 ал.1 т.1,предл първо от ГПК . Не се аргументира и основание по чл. 280 ал.1, предл второ от ГПК по общо поставените въпроси, свързан с прилагане критерия за справедливост или необходимостта причинната връзка да се доказва.Обжалваното решение не противоречи на установената съдебна практика, включително изтъкнатата от Прокуратурата в изложението, според която критерият за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди не е абстрактен, включва винаги конкретни факти,относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие,а се извежда от преценката на обстоятелства субективни характеристики. Така е преценено в конкретна степен по настоящето дело и състоянието на затвореност, поведенчески промени,притеснение от неоснователно осъждане,като страдания в причинна връзка с повдигнатото обвинение ,тъй като е нормално да се приеме ( съгл. реш. № 50 от 2016г.по гр.д № 4675/2015г ІV г.о на ВКС ,цитираното в него реш. № 480/2013г по гр.д № 85/2012г ІV г.о и др.) че незаконното обвинение предизвиква именно тази реакция в личността и води до тези вредоносни последици, а още повече когато са ангажирани и съответните доказателства в подкрепа на ищцовите твърдения,както и в случая. Приложените към изложението съдебни решения не обосновават противоречие по този въпрос, нито по прилагането на чл. 52 ЗЗД . Вредите са преценени съгласно установената практика на ВКС за аналогични случаи, докато обстоятелствата,преценявани в решения № 25 от 2018г по гр.д № 2167/2017г ІІІ г.о , реш. № 61 от 2016г .по гр.д № 4546/2015г ІІІ г.о,реш. №145/2017г, ІV г.о на |ВКС са различни.В реш.№ 25/2018г на ІІІ г.о е съобразено въздействие на обвинение спрямо млад човек(на 23г), но без съществени последици за него,без в никаква степен да е била засегната професионална реализация и след като „случаят бързо е бил забравен”, а при реш. №61/2016г на ІІІ г.о и реш.№ 145/2017г,ІVг.о на ВКС обстоятелствата са напълно несъпоставими,предвид отчитането на други водени наказателни производства,естеството на вредите, възрастта на ищците и продължителността на наказателното преследване.
На адв.А. С. от САК следва да се присъди възнаграждение за адвокатска защита за безплатно процесуално представителство,определено съгл. чл.9, ал.3 от Наредба №1/ 2004г за размера им
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №717 от 27.03.2019г по в. гр.дело № 3614/2018г.на Софийски апелативен съд
Осъжда Прокуратурата на Р.България да заплати на на адв.А. С. от САК възнаграждение за безплатно представителство в касационното производство на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на 686 лева .
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: