2
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 35
София, 14.02.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 3550/2019 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от адв. К. М. като пълномощник на Т. П. Г., С. Г. С. и П. Г. М. с искане за изменение на определение № 188/31.10.2019 г. по настоящото дело в частта за разноските чрез намаляване на размера на присъдените разноски поради прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ответниците по молбата И. С. Н., В. И. Н. и Г. И. Н., които са изразили становище за недопустимост заради непредставен списък на разноските по чл. 80 ГПК, евентуално за неоснователност на молбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С определение № 188/31.10.2019 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивното определение № 2208/25.07.2019 г. по ч. в. гр. д. № 1182/2019 г. на Варненския окръжен съд и частните жалбоподатели Т. П. Г., С. Г. С. и П. Г. М. са осъдени да заплатят на И. С. Н., В. И. Н. и Г. И. Н. разноски за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 800 лева – заплатено възнаграждение за адвокатска защита.
Искането за изменение на определението в частта за разноските е подадено на 26.11.2019 г. /пощ. клеймо от 25.11.2019 г./ и е в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от постановяването на определението по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, което е необжалваемо.
В молбата по чл. 248 ГПК се твърди, че в отговора на частната касационна жалба ответната страна е преповторила защитните си аргументи, които вече е изложила както в първоинстанционното, така и във въззивното производство, поради което няма основание да се приеме, че във връзка със защитата в производството по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК се е наложило ответниците да направят разноски, надхвърлящи минималния размер на адвокатското възнаграждение в производството по частни жалби.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира, че молбата за изменение на постановеното определение в частта за разноските е допустима, а доводът в обратен смисъл, поддържан от ответниците по молбата, е неоснователен. Страната превратно тълкува ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Според т. 8 на тълкувателния акт правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на съдебния акт в хипотеза, при която, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им. Т. е. молбата за изменение би била недопустима, само когато съответната страна твърди, че не са й били присъдени разноски в размер на действително сторените от нея, за което е представила и съответния списък. Настоящата хипотеза е различна, защото искането е заявено от страна, която е осъдена да заплати разноски, сторени от насрещната страна, с твърдение за тяхната прекомерност.
Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно.
Разноските са сторени в производство по отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот с данъчна оценка 14 930.40 лева. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство в случая възлиза на 977.91 лева. Тъй като в наредбата липсва изрична регламентация за размера на адвокатското възнаграждение при защита срещу частна касационна жалба чрез изготвяне на писмен отговор с или без процесуално представителство, какъвто е разглежданият случай, следва да се съобрази разпоредбата на пар. 1 от допълнителните разпоредби, според който за непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението се определя по аналогия. В случая приложима е разпоредбата на чл. 9, ал. 3, според която за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 500 лева. Изчислено по този начин, минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 733.41 лева. Доводът на молителите, че то следва да се определи в размер на 1/3 от от възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 4, не намира опора в наредбата.
Договореното в случая и заплатено от ответниците по частната касационна жалба адвокатско възнаграждение е 800 лева.
Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че този размер не е прекомерен, а е обоснован. Той е съответен на фактическата и правна сложност на делото, на обстоятелството, че е осъществено процесуално представителство на трима ответници, както и на факта, че се доближава до предвидения в наредбата минимален размер. Не е налице несъответствие между размера на възнаграждението и осъществената в производството защита от процесуалния представител на страната чрез изготвяне на писмен отговор по частната касационна жалба с изложение на основания за допускане на касационно обжалване. Ето защо не са налице предпоставки по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение.
Като неоснователна, молбата ще бъде оставена без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. К. М. като пълномощник на Т. П. Г., С. Г. С. и П. Г. М. с искане за изменение на определение № 188/31.10.2019 г. по ч. гр. д. № 3550/2019 г. на ВКС на РБ, І-во г. о., по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: