Определение №35 от 14.2.2020 по ч.пр. дело №4506/4506 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№35

гр. София, 14.02.2020 г.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдията Донкова ч. гр. д. № 4506/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 101363/09.08.2019 г. на Г. М. С., чрез адв. П. Р., срещу определение № 17769/19.07.2019 г. по в. ч. гр. д. № 9410/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане № 83671/03.04.2019 г. по гр. д. № 1805/2019 г. на Районен съд – София за връщане на подадената от касатора искова молба и прекратяване на производството по делото.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение с искане за неговата отмяна.
В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, в хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК, се поддържа, че въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради очевидната му неправилност.
Частната касационна жалба е допустима – подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
По въведените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд, съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Производството по гражданско дело № 1805/2019 г. е образувано въз основа на искова молба, подадена от Г. М. С. срещу Столична община – район „К.“, с която се претендира ищецът да бъде признат за собственик на описан недвижим имот на основание упражнявано в десетгодишен период от време владение. След извършване на проверка за редовността на исковата молба, подадена чрез адв. В. Д., без представено по делото пълномощно, с разпореждане, връчено на 13.02.2019 г., на страната са дадени указания да посочи единния си граждански номер, правосубектен ответник, да представи данъчна оценка и скица на имота, както и да представи доказателства за заплатена държавна такса. С молба от 14.02.2019 г. ищецът е пожелал да му бъдат издадени съдебни удостоверения за снабдяване с данъчна оценка и скица на спорния имот, като е поискал удължаване на срока за изпълнение на указанията. Уведомил е съда, че занапред ще бъде представляван от адв. Р., като е приложил пълномощно за преупълномощаването, издадено от адв. Д. /лишен от временно от адвокатски права/. С ново разпореждане от 27.02.2019 г. на страната е указано да предостави доказателства за надлежно учредена представителна власт в полза на адв. Р., както и да отстрани останалите нередовности, за което е предоставен нов срок за изпълнение. С молба от 29.03.2019 г., подадена в указания от съда срок, е представено пълномощно, в което се съдържат данни за ЕГН на ищеца. Остава неизпълнено обаче указанието на съда да се посочи надлежен правосубектен ответник, поради което на основание чл.129 ГПК, подадената искова молба е върната с разпореждане № 83671/03.04.2019 г.
Така постановеното разпореждане е обжалвано пред Софийски градски съд, който е приел, че първоинстанционният съд е дал многократни ясни и подробни указания на страната, като е предоставил достатъчен срок за тяхното изпълнение. Уточнил е, че липсата на правосубектен ответник по делото би довела до недопустимост на производството, поради което дадените на страната указания са били законосъобразни и са подлежали на изпълнение. Счел е, че са налице основанията по чл.129, ал.3 ГПК, поради което е потвърдил разпореждането на Софийски районен съд за връщане на подадената нередовна искова молба.
По въпроса дали е налице нередовност на исковата молба по смисъла на чл.127, ал.1, т.2 ГПК, когато като ответник по предявения установителен иск за собственост е посочена Столична община – район К., е налице основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като направеният извод, че не е посочен надлежен ответник, е очевидно неправилен.
Частната касационна жалба по същество е основателна.
В исковата молба ищецът е посочил като ответник Столична община – район „К.“, а не само районът на общината, който е административно – териториална единица в състава на общината и не разполага със самостоятелна правосубектност. Заявеното от ищеца спорно право е обуславяло именно процесуалната легитимация на Столична община, като допълнителното посочване на района, в който се намира процесният имот, не може да обуслови извод за посочен ненадлежен ответник.
С оглед изложените по-горе съображения, основателно е наведеното в жалбата оплакване, че въззивният съд неправилно е приел, че е налице нередовност на исковата молба, състояща се в непосочване на надлежен ответник, а вследствие на това е формиран и погрешният правен извод, че производството подлежи на прекратяване поради неизпълнение на даденото по реда на чл.129, ал.2 ГПК указание.
По изложените съображения следва да се приеме, че на ищеца не са се дължали указания за отстраняване на посочената нередовност на исковата молба и съответно неизпълнението й не е основание за нейното връщане, с оглед на което обжалваното въззивно определение и потвърденото с него разпореждане на първоинстанционния съд /с характер на определение/, следва да бъдат отменени като постановени в нарушение на съдопроизводствените правила и делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Следва да се посочи, че исковата молба е съдържала друга нередовност /не е посочен периода на упражняваната фактическа власт/, по отношение на която не е било дадено указание за отстраняването й. Необходимо е да бъдат издадени и поисканите от ищеца съдебни удостоверения за снабдяване с данъчна оценка и скица на имота във връзка с изпълнение на дадените указания за внасяне на дължимата държавна такса и представяне на скица.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 17769/19.07.2019 г., постановено по в. ч. гр. д. № 9410/2019 г. по описа на Софийски градски съд.
ОТМЕНЯ определение № 17769/19.07.2019 г., постановено по в. ч. гр. д. № 9410/2019 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него разпореждане /с характер на определение/ № 83671/03.04.2019 г. по гр. д. № 1805/2019 г. на Софийски районен съд за връщане на подадената от Г. М. С. искова молба и прекратяване на производството по делото.
ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.

Председател:

Членове:

Scroll to Top