4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
[населено място], 15.01.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесети декември , две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1174 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано по касационна жалба на [фирма] и [фирма] против решение № 192 / 13.11.2012 год. по гр.д.№ 384 / 2012 год. на Варненски апелативен съд, гражданско отделение, с което е отменено решение № 1248 / 21.06.2012 год. по гр.д.№ 2453 / 2011 год. на Окръжен съд Варна и вместо това е признато за установено по предявени от [фирма] против касаторите отрицателни установителни искове, с правно основание чл.124 ал.1 ГПК , че същите не са собственици на недвижим имот – земя с идентификатор 20482.505.111 по кадастралната карта на [населено място] , с площ от 12 178 кв.м. и съседи – имоти с идентификатор 20482.505.466 и 20482.505.367 . Касаторите оспорват правилността на постановеното решение с довод за съществени нарушения на съдопроизводствените правила – немотивиране на въззивния акт .
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба , вкл. допустимостта на касационното обжалване, поради необосноваване на основания в сочените хипотези на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
С определение № 228 / 17.07.2013 год. ,в изпълнение на служебното си задължение да следи за вероятно недопустими съдебни решения, предвид предявяването на отрицателен установителен иск от собственик на имота , за установяване непритежаване правото на собственост върху същия от ответниците по иска , производството е спряно до постановяване тълкувателно решение по тълкувателно дело № 8 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС .
Съгласно тълкувателно решение № 8 / 27.11.2013 год. по т.д.№ 8 / 2013 год. / т.1 / , ищецът обуславя правен интерес от предявяването на исковете, обоснован с противопоставено му от ответниците, въз основа придобито по давност от техния праводател / конституиран като трето лице – помагач в процеса / , право на собственост върху същия имот , последващо придобиването правото на собственост на ищеца , т.е. противопоставяйки своене на имота спрямо ищеца , за което право на собственост по давност третото лице – помагач се е снабдило с констативен акт за собственост .
За произнасяне по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Страните не спорят , че процесният имот е придобит от ищеца при условията на чл.17а от ЗППДОбП / отм./ , като включен в капитала на [фирма] , / при преобразуването на ДФ „ П. „ в еднолично търговско дружество „, , комуто имота е предоставен за стопанисване и управление / , съгласно встъпителен баланс към 1991 година . Ищецът също така не оспорва, че върху процесния имот , в качеството на застроен, досежно постройките му и прилежащия им терен , съставляващ земя с идентификатор 20482.505.111 по кадастралната карта на [населено място], е учредено , в полза на [фирма] / третото лице – помагач на ответниците в процеса, праводател по сключен през 2010 год. договор за покупко – продажба с [фирма] /, право на строеж, признато и в противопоставения от ответниците констативен нотариален акт № 57 , том І-ви, нот . дело № 257 / 2000 год. от 09.03.2000 год. на Нотариус А. Н. , с район на действие Варненски районен съд , ведно с признатото право на собственост върху постройките . В отговорите по чл.131 ГПК ответниците са се позовали на придобита до 2000 год. по давност от [фирма] собственост върху терена , позовавайки се на своене, манифестирано с ползването на самите постройки и съоръжения върху същия , за нуждите на технологични процеси, присъщи единствено на производствената дейност на [фирма] , както и с реконструкцията и модернизацията на самите съоръжения , както и с издадено разрешение за строеж в негова полза / последващо съставянето на констативния нотариален акт / . В първото съдебно заседание, ІІІ-то лице помагач / но не и ответниците / се е позовало на придобивна давност , следваща съставянето на констативния нотариален акт / периода 2000 – 2010 год. /, до сключване на покупко-продажбата с приобретател [фирма] .
За да уважи предявените пасивно субективно съединени отрицателни установителни искове, въззивният съд се е позовал на неоспорваното от ищеца , учредено в полза на [фирма] право на строеж , от който именно факт е обосновало извод за невъзможност за придобиване по давност на терен, държан на основание учредено му ограничено вещно право . Действително мотивите, в последващата им част, са непрецизни / констатацията за придобито от ищеца право на собственост върху терена , на основание чл. 17а от ЗППДОбП / отм./ е последвана от извод за недопустимо придобиване по давност на същия терен /, но по същество не са в състояние да изключат или влязат в противоречие с така формирания предходно в същите правен извод .
Касаторите не формулират конкретен правен въпрос . Изложението по чл. 284 ал.3 ГПК извежда двата, според страните решаващи правни извода на въззивния съд , а именно : 1 / Не може да се придобие по давност недвижим имот – бивша държавна собственост , предоставен в оперативно управление на търговско дружество по реда на ПМС № 201 / 1993 год. , последващо заведен в дълготрайните активи на дружество / учредено със същото имущество / , както и 2 / Придобивният способ по чл.17а от ЗППДОбП / отм./ следва да се приложи привилегировано пред друг , универсален правен способ – придобивната давност ? Същевременно касаторите са посочили , че отговаряйки именно на тези два материално – правни въпроса , въззивният съд не е изложил мотиви , водещо до необоснованост на съдебния акт, в който смисъл , очевидно в обосноваване допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , са посочили реш.№ 92 / 22.02.02011 год. по гр.д.№ 1863 / 2010 год. на ІV г.о. на ВКС , постановено по реда на чл.290 ГПК и касаещо въпрос за „ необоснованост „ на съдебното решение , като основание по чл. 281 т.3 ГПК различно от основанието за неправилност – съществено нарушение на съдопроизводствените правила, към което именно спада немотивирането на съдебния акт . Формално се сочи и допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
Настоящият състав намира, че неформулирането на правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК вр. с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д. №1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , само по себе си изключва допускане на касационното обжалване . Дори допускайки инверсия на преждепосочените два извода и преформулирането им във въпросителна форма , да се приеме, че това са наведените материално-правни въпроси , то същите не покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК – въззивният съд не е мотивирал в решението си такива правни изводи .В. самото изложение по чл. 280 ал.1 ГПК – липса на мотиви – се явява в противоречие с твърдението на касаторите, че въззивният съд е формулирал отговори с посоченото съдържание . Както се посочи по-горе, въпреки известната непрецизност на мотивите,допускащи неуместна тафтология по извода за неприложима придобивна давност, от съдържанието на същите е изводим решаващият извод на въззивния съд за неприложимост на давността спрямо терен – частично застроен , при неоспорена собственост на ответниците досежно постройките , спрямо обслужващата ги част от същия, в качеството на принадлежност, без самостоятелна правна индивидуализация като обект на разпореждане . Дали по отношение на такъв терен е допустимо трансформиране държането във владение е правен въпрос, на който въззивният съд не е отговарял и релевантен въпрос във връзка с което касаторите не са формулирали и обосновали с допълнителни селективни критерии по чл. 280 ал.1 т.1 – 3 ГПК.
Дори да биха съответствали на изискването за правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК , така формулираните / в случай на трансформирането им от решаващи изводи на въззивния съд във въпроси / не се обосновават със соченото решение по чл. 290 ГПК, относимо към „ необосноваността „ на съдебното решение – основание за неправилност по смисъла на т.4 от ППВС № 7 / 27.12.1965 год. и т.3 на ТР № 2 / 02.07.2004 год. по т.д.№ 2 / 2004 год. на ОСГК на ВКС, а не към немотивирането – като „ съществено нарушение на съдопроизводствено правило „ . Досежно липсата на мотиви , като съществено нарушение на съдопроизводствените правила – различно основание за неправилност по чл. 281 т.3 ГПК , не е поставен процесуалноправен въпрос .
Водим от горното , Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 192 / 13.11.2012 год. по гр.д.№ 384 / 2012 год. на Варненски апелативен съд, гражданско отделение .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :