1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№35
[населено място] ,15.01.2015
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 3289 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на A.S. V. I. G. / уточняваща молба вх.№ 11089 / 26.09.2014 год. за отстраняване допусната техническа грешка в титулната част на частната касационна жалба / против определение № 1798 / 15.07.2014 год. по ч.гр.д.№ 2412 / 2014 год. на Софийски апелативен съд, 7 състав, с което е отменено определение от 05.03.2014 год. по гр.д.№ 8115 / 2012 год. на СГС, 6 състав и е оставена без уважение молбата на жалбоподателя,с правно основание чл.248 ГПК,за допълване на определение от 03.12.2013 год. в частта за разноските. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение относно извода,че претендираните разноски не подлежат на възмездяване, като ненаправени / реално заплатени от страната / до постановяване на определението, с което и поради оттегляне на исковете на ищците спрямо настоящия жалбоподател – евентуален ответник – производството спрямо същия е прекратено. Оспорва довода на съда ,че страната е имала достатъчно време и преди прекратяването,считано от уведомяването си за спора,за да заплати тези разноски,поради което и прекратяването на производството не съставлява процесуална изненада,единствено препятствала това действие.Страната се позовава на нередовно призоваване за първото съдебно заседание – на 03.12.2013 год.,тъй като изпратените чрез куриерска фирма съдебни книжа не са връчени на адреса по търговската й регистрация.
Ответните страни – Н. М , лично и като като законен представител на Р. Ф. и Ф. Ф. , и Р С. – оспорват допустимостта на частната касационна жалба , предвид подаването й първоначално от С. „ Национално бюро на българските автомобилни застрахователи „ – конституиран главен ответник в производството,представляван от същото адвокатско дружество,без да е страна по атакуваното определение. Оспорват обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване, поради необосноваване на допълнителен селективен критерий.Оспорват и основателността на жалбата,поддържайки съображенията на въззивна инстанция.Претендират присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 ЗАдв..
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, предвид уточнението с молба вх.№ 11089 / 26.09.2014 год.,с което не се извършва подмяна на страна след изтичане преклузивния срок за подаване на частната жалба, тъй като е налице изначално противоречие досежно подателя,подлежащо на служебно изясняване от съда,доколкото изложението по чл.280 ал.1 ГПК изхожда от действително легитимираното дружество – [фирма]..Жалбата е подадена срещу подлежащо на обжалване,при условията на чл.280 ал.1 т.2 ГПК , въззивно определение.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване , настоящият съд съобрази следното :
Жалбоподателят е конституиран като евентуален ответник,с определение от 29.11.2012 год..Видно от документа, удостоверяващ според въззивния съд връчване на съдебни книжа на така конституираната страна / лист 139 на І инст. дело /, последното е осъществено на адрес, различен от посочения в представената последващо от страната справка от търговския регистър,както и при липса на доказателства за актуалност на същия адрес към датата на връчването. От представеното пълномощно / стр.159 / е видно, че [фирма] е упълномощило адвокатско дружество „ А. Д., Р. Г. и сие„ за процесуално представителство по делото на 29.11.2013 год., т.е. към тази дата е установено знание на страната за образувано против нея производство.В съдебно заседание от 03.12.2013 год.,макар възразявайки за нередовно призоваване,прието като такова и от първоинстанционния съд,се е явил процесуален представител на страната.В същото съдебно заседание исковете спрямо този евентуален ответник са оттеглени и производството спрямо същия е прекратено, при направено искане за възмездяване разноски на евентуалния ответник след определението на съда за прекратяване на производството,макар в хода на последващите процесуални действия спрямо главния ответник и удостоверено в съдебния протокол от тази дата .До този момент по делото са представени списък с разноски на страната, двустранно изготвена фактура за дължимо възнаграждение за превод на документи и едностранно изготвена от пълномощника фактура за дължимо адвокатско възнаграждение от 12 712,90 лева по гр.д№ 8115 / 2012 год. на СГС. С молба от 10.12.2013 год.е поискано допълване на определението за прекратяване от 03.12.2013 год.,на основание чл.248 ГПК,с присъждане разноски в полза на [фирма].С молба от 11.12.2013 год.е представено доказателство за реално заплащане на адвокатско възнаграждение от 6500 евро, равностойни на 12 712,90 лева, а с молба от 14.12.2013 год. – за заплащането на възнаграждението за превод на документи,каквито страната твърди,че са представените в превод извлечения относно търговската й регистрация.
За да отмени първоинстанционното определение, с което молбата на [фирма] по чл.248 ГПК е уважена , въззивният съд е приел, че липсва надлежно предявено искане за възмездяване на разноски в заседанието от 03.12.2013 год./от мотивите не е ясно дали е съобразено предявяването на исковете след определението на съда за прекратяване на производството или се касае за пропуск на съда да отчете наличието на такова искане /. В евентуалност спрямо този довод е посочено ,че след като не са понесени в хода на висящото срещу този ответник съдебно производство,т.е. не са били заплатени до прекратяването на производството спрямо тази страна / с влязло в сила на 10.12.2013 год. определение /, съгласно т.1 на ТР № 6 / 06.11.2013 год. по т.д.№ 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС , разноските не следва да бъдат възмездени.С оглед довода на страната,че поради оттеглянето на исковете в първото по делото заседание,което не е могла да предвиди, доказването на извършеното разплащане следва да се счита предприето незабавно, въззивният съд е приел, че страната е разполагала с достатъчно време за заплащане на разноските,очевидно отчитайки връчването на съдебни книжа чрез куриерска служба,доколкото коментира период от 7 месеца между уведомяването и първото съдебно заседание. Процесуалният представител на жалбоподателя не е извършил каквито и да било процесуални действия,освен явяване в съдебно заседание от 03.12.2013 год.,без изразяване становище по спора, а единствено искане за възмездяване на разноски,заявено след определението за прекратяване на производството.В мотивите на въззивното определение не е коментирано изрично доколко предявяване на претенцията след постановеното прекратяване е своевременно,по арг. от чл.80 пр.първо ГПК,досежно момента на заявяване на искането.Не е коментиран и факта за липса на доказателства за постигнато между упълномощител и пълномощник съгласие за заплащане на адвокатско възнаграждение от 6500 евро , преди прекратяването на производството,до който момент упълномощеният фактически не е осъществил процесуално представителство по предявените срещу него искове / изключая изявлението за възмездяване на разноски /.Едностранно изготвената от пълномощника фактура не установява сключен договор за правна помощ при договорено възнаграждение от 6 500 евро,а последващо договаряне,след прекратяването и при фактически отпаднала нужда от процесуално представителство,би се явило в противоречие с добрите нрави и злоупотреба с право.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК жалбоподателят не е формулирал изричен въпрос, най – общо сочейки релевантна за изхода на спора проблематиката относно „ редовността на връчването на съобщения, книжа и призовки„ – в аспект на твърдяната нередовност на призоваването си от адрес,различен от този по търговската му регистрация . Като допълнителен селективен критерий сочи противоречие с решение, постановено по реда на отмяната по Глава ХХІV на ГПК – № 588 / 23.10.2008 год. по т.д.№ 352 / 2008 год. на І т.о. на ВКС.Със същото е прието наличие на основание за отмяна на съдебния акт, съгласно чл. 303 ал.1 т.5 ГПК, поради призоваване на търговеца , с прилагане последиците на чл.51 ал.4 ГПК , от адрес различен от този по търговската му регистрация. Изрично е формулиран само следния въпрос : „Кога на страната се присъждат съдебни разноски за адвокатско възнаграждение,респ. други свързани с производството разноски / отчитайки спецификата,че за първото съдебно заседание в което производството спрямо същата е било прекратено, тя не е била редовно призована / ? „.В отговор на въпроса страната намира, че въззивното определение противоречи на т.1 на ТР № 6 / 06.11.2013 год. по т.д. № 6 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС, доколкото съдът недопустимо разширително тълкува задължителните указания в същото относно момента на доказване понасянето на разноските в хипотеза по чл.78 ал.4 ГПК.
Настоящият състав намира, че основен, решаващ за произнасянето по молбата,макар и коментиран не в необходимата поредност , е изводът за липса на предявено искане за възмездяване за разноски. Обстоятелствата дали същите са доказани като понесени и релевантния за действителното им извършване и за доказването му по делото момент, обосновават евентуални спрямо основния решаващи изводи .По отношение главния решаващ извод – за липса на своевременно предявено искане за възмездяване на разноски,страната не е формулирала правен въпрос.В.,такъв не се явява формулиран и по евентуалните решаващи изводи. Въззивният съд не е приел призоваването на страната за редовно,а е отчел факта на уведомяването й преди съдебното заседание от 03.12.2013 год.,визирайки период, различен от действително установимия,като се отчете нередовността на призоваването от различен от адреса в търговския регистър адрес – 23.11.2013 год., доколкото и към тази дата страната е упълномощила процесуален представител за защитата си по спора,вкл.подготвила доказателства за правосубектността си като търговец,представени по делото. Не са коментирани правни последици свързани с редовността на призоваването,а с фактическото уведомяване,което впрочем не е оспорвано и е доказано предхождащо 03.12.2013 год.,поради което и въззивният съд не е приел,че призоваване от различен от адреса в търговския регистър адрес е редовно призоваване по чл.50 ГПК.С оглед това и дори да би бил формулиран конкретен въпрос, а не теза, каквато единствено е заявила страната,той не би следвало да е правен въпрос по приложението на чл.50 ГПК. Единствено формулираният конкретно въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д. № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС,тъй като не съдържа хипотезис,относим към действително специфичните по делото обстоятелства.Дори да се конкретизира в съответствие със същите – доказване на понесени от страната разноски, с представяне на доказателства за фактическото им заплащане след влизане в сила на определението за прекратяване на производството спрямо същата и при неосъществявана процесуална защита,изключая претендирането на настоящите последици от прекратяването на производството,то не се явява обоснован допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.В т .1 на ТР № 6 / 2013 год. по т.д.№ 6 / 2012 год., ВКС изобщо не се е произнасял по тази специфична хипотеза,поради което и не е налице извършено от въззивния съд тълкуване на решение, дадено в отговор на такъв именно, релевантен за спора, правен въпрос.Както се посочи по-горе , от значение за изхода на спора би била и липсата на доказателства за договаряне на възнаграждението преди прекратяване на производството,след който момент нуждата от процесуално представителство е отпаднала,а предходно фактически осъществявано такова по съществото на спора липсва и доколкото претендиране на възмездяване при договаряне в такава хипотеза би съставлявало злоупотреба с процесуални права.
Касационното обжалване не следва да се допуска. Не следва да се уважи искането на ответните страни за възмездяване на разноски за настоящото производство, с присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв., тъй като в пълномощното на страните изрично указване на този ред за процесуално представителство липсва, каквато е непротиворечивата съдебна практика ,споделяна и от настоящия състав / така реш.№ 97 / 06.07.2009 год. по т.д.№ 745 / 2008 год. на ІІ т.о. ВКС и др./.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1798 / 15.07.2014 год. по ч.гр.д.№ 2412 / 2014 год. на Софийски апелативен съд, 7 състав.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :