О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
Гр. София, 16.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 11.12.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3023/17 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на А. Б. срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №3731/16 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу Прокуратура на РБ иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди за размера над присъдените 1 500 лв.до пълния предявен размер от 120 000 лв. и по допускане на обжалването.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на сочената в изложението задължителна практика на ВКС – ТР №3/2005 г. и решения по чл.290 ГПК по следните правни въпроси от предмета на спора:
Отговаря ли прокуратурата за вреди, причинени от нейните актове, действия и бездействия на осн. чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, ако след противозаконно възобновяване на наказателното производство при изтекла погасителна давност, прекрати същото на осн. чл.243, ал.1,т.2 НПК, при изброените във въпроса обстоятелства, свързани с общата продължителност на наказателното преследване от 24 години и 5 месеца; внасяне на обвинението на два пъти в съда, като наказателните дела са прекратени от съда и върнати на прокуратурата за доразследване; наказателното производство е спряно през 1992 г. за 16 г., 8 м. и 10 дни и към възобновяване на производството през 2008 г. е изтекла абсолютната погасителна давност за всички повдигнати обвинения; разследването е приключило с предложение за прекратяване на осн. чл.21, ал.1,т.3 НПК и наказателното производство е прекратено на осн. чл.199, чл.243, ал.1,т.3 и чл.243, ал.3 НПК с постановление на прокурора, връчено на ищеца на 16.12.13 г., след изтичане на абсолютната погасителна давност за всички обвинения?
Следва ли съдът да обсъди всички обстоятелства по делото и всички доводи и възражения на страните?
Длъжна ли е въззивната инстанция в гражданския процес да осигури прилагането на императива на презумпцията за невинност, когато прокуратурата не е оборила същата по законен ред и е прекратила наказателното преследване на осн. чл.243, ал.1,т.2 НПК?
По правният въпрос за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при прилагане на принципа на чл.52 ЗЗД в случай на противоправно възобновено наказателно производство при изтекла погасителна давност.
Соченото противоречие не се установява: Въззивният съд е приел, че с постановление от 29.06.1989 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.150 НК, чл.152, ал.3,т.4, вр. с ал.1,т.1,2 и 3 НК и по чл.144, ал.3 НК. Наказателното производство е било спряно с постановление от 11.03.1992 г. и е възобновено с постановление от 12.12.08 г. за извършеното престъпление по чл.152, ал.3,т.4 НК. С постановление от 15.05.09 г., връчено на ищеца на 16.03.13 г. наказателното производство е прекратено поради изтекла давност по чл.24, ал.1,т.3 НПК, видно от обстоятелствената част на постановлението и при формално позоваване на чл.243, ал.1,т.2 НПК. Въззивният съд е приел в съответствие с ТР №3/2005 г., т.8 ОСГК, че процесуалните действия, извършени преди изтичане на давността не дават право на обезщетение, защото са презумтивно законни. За периода след изтичане на давността по чл.80 НК до прекратяване на наказателното производство, наказателното преследване обаче е незаконно и са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата за него – р. по гр.д. №2590/15 г. на четвърто г.о. и р. по гр.д. №1392/11 г. на трето г.о. на ВКС. Въззивният съд в съответствие с тази трайна ръководна практика е анализирал вида и интензивността на предприетите срещу ищеца, след изтичане на 16.03.07 г. на давността за всички престъпления по повдигнатото му обвинение, наказателнопроцесуални действия – спряното за повече от 16 години наказателно производство е възобновено с постановление от 12.12.08 г. и е проведен разпит на свидетел – сина на ищеца. След това с постановление от 15.05.2009 г., връчено на ищеца на 16.03.13 г. наказателното производство е прекратено. Установено е, че за периода след изтичане на давността за наказателно преследване до прекратяване на наказателното производство с връченото му постановление ищецът е имал негативни психични преживявания, продължаващи страх от наказателното преследване и проблеми в семейството и работата. За тях въззивният съд, анализирайки посочените конкретни обстоятелства на случая, му е присъдил обезщетение от 1 500 лв.
Първоинстанционният съд е прекратил с влязло в сила определение производството по иска с пр. осн. чл.2б ЗОДОВ, поради непроведена административна процедура, като е посочил, че спорът за обезщетение на това основание може да е предмет на друго съдебно производство между страните.
Не се установява противоречие на въззивното решение с р. по гр.д. №1321/09 г. на четвърто г.о. на ВКС – въззивният съд е анализирал релевантните за спора факти, включени в доклада по делото и доказателствата за тях. Не се установява противоречие на въззивното решение с р. по гр.д. №109/11 г. на ВКС, трето г.о. – на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от възобновеното и продължило след изтичане на погасителната давност за престъпленията по повдигнатото обвинение наказателно преследване. Не се установява противоречие на въззивното решение и с ППВС №4/68 г. и р. по гр.д. №465/11 г. на ВКС на четвърто г.о., защото при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди са съобразени посочените в мотивите на въззивното решение конкретни за случая обстоятелства. Определеното обезщетение е близко по размер до това , присъдено в сходни случаи с р. по гр.д. №2590/15 г. на четвърто г.о. и р. по гр.д. №1392/11 г. на трето г.о. на ВКС.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. № 3731/16 г. от 30.11.16 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: