О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
София 17.01. 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №642/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. д. на МВР – Х., приподписана от юрисконсулт Т. Н., срещу въззивно решение №128 от 17.03.2011 г. по гр. дело №855/2010 г. на Пловдивския апелативен съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че решението противоречи на решение на ОС-Ловеч, където е прието, че съгласно действащото законодателство МВР е осъществило правото на собственост върху държавно имущество.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата в становище по чл.287,ал.1 ГПК. Твърди, че няма формулирани въпроси, които да обусловят допускане на касационно обжалване. Счита жалбата за неоснователна и по същество.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалаваното решение е потвърдено решение №35 от 18.06.2010 г. по гр. дело №139/2009 г. на Хасковския окръжен съд. С първоинстанционното решение Областна дирекция на МВР – Х. е осъдена да предаде на [фирма] владението на недвижим имот – южната част от първия етаж на сграда, находяща се в [населено място]. Въззивният съд е приел, че искът е основателен, защото ищецът е собственик на процесния имот. На ответника не е било предоставено право на оперативно управление върху имота, а само ползване. Съобразно отбелязванията в т.17 на акт за частна държавна собственост №1421/1998г., имотът е внесен в капитала на [фирма] със заповед на принципала на новообразуваното дружество с държавно имущество – министъра на отбраната. Това дружество е продало имота на [фирма], праводател на ищеца [фирма].
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. В него се твърди, че обжалваното решение противоречи на решение №223 от 20.10.2008 г. по гр. дело №215/2008 г., с което е прието, че МВР е собственик на друг имот, находящ се [населено място]. Според ТР №1/2010г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1, т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Само соченото обстоятелство, че по друго дело, между други страни и при друга фактическа обстановка, е признато за установено, че МВР е собственик на имот, не може да обуслови допускане на касационно обжалване.
По тези причини Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №128 от 17.03.2011 г. по гр. дело №855/2010 г. на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.