Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
София, 17.01. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 7597 /2013 г.:
Производство по чл.274,ал.3,т.1 вр. чл.229,ал.1,т.4 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Л. С. М., Б. Л. М. и М. Л. М. срещу определение № 14989 от 05.08.2013 г. постановено по ч. гр. д. № 10078 /2013 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ – д възз. с-в., с което е потвърдено протоколно определение от 11.06.2013 г. , постановено по гр.д. № 40530 /2011 г. на Софийски районен съд, 45 с-в., с което производството по делото е спряно до постановяване на тълкувателно решение по въпроса за допустимостта на отрицателен установителен иск.
Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното определение е незаконосъобразно и искат да бъде допуснато до касационно обжалване и отменено, като излагат основания за това.
Насрещната страна П. Г. П. твърди в отговор на частната жалба, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира частната жалба за допустима: подадена е от страни по делото в срок срещу преграждащо въззивно определение и е редовна.
По предпоставките за допускане на касационно обжалване:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд по реда на чл.278,ал.4 вр. чл.272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, който по възражение на ответника П. Г. П. за прекратяване на производството по делото поради недопустимост е приел, че по въпроса при какви предпоставки е допустимо предявяването на отрицателен установителен иск за собственост е образувано и висящо тълкувателно дело № 8 /2012 г. на ОСГТК на ВКС и първоинстанционното производство следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение. Наред с това по доводите във въззивната жалба въззивният съд е изложил и собствени мотиви (по въпроса, по който е препратил към мотивите на СРС), че въпросът по възражението за недопустимост на производството действително попада между въпросите, по които е образувано тълкувателно дело № 8 /2012 г. на ОСГТК на ВКС и предвид възражението за недопустимост бъдещото решение по т.д. ще е от значение за правилното решаване на спора по първоинстанционното дело, с което са осъществени предпоставките на чл.229,ал.1,т.4 ГПК за спиране на производството по делото.
Частните жалбоподатели извеждат процесуалноправните въпроси : допустим ли е отрицателен установителен иск и при положение, че ищецът не владее имота и разполага с осъдителен иск и допустимо ли е спиране на съдебното производство по направено предложение за произнасяне на ВКС с тълкувателно решение, но (когато) същото не е постановено и няма създадена задължителна съдебна практика към момента на спиране на производството, за които твърдят, че са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.1 ГПК поради противоречие с разрешенията в посочени решения: № 110 /30.06.2011 г. на ВКС, ІІ г.о., № 90 /05.05.2011 г. на ВКС, ІІ г.о., № 197 /28.06.2010 г. на ВКС, І г.о., № 885 /12.06.2002 г. на ВКС, ІV г.о. и № 983 /29.12.2009 г.
В посочените решения е дадено разрешение на първия изведен въпрос, в тях вторият въпрос не е обсъждан (въпросът за законосъобразността на спирането на производството се разрешава в частни производства, каквито не са посочени и представени).
Първият въпрос не е обуславящ, въззивният съд не е се е занимавал и не е следвало да се занимава с него, а с това дали правният въпрос, посочен като основание за спиране (за предпоставките за приемането за разглеждане на отрицателен установителен иск за собственост) е включен в предмета на посоченото от първоинстанционния съд тълкувателно дело (№ 8 /2012 г. на ОСГТК) и дали това дело е висящо. Първоинстанционният съд е спрял производството именно защото е приел, че има процесуална пречка за произнасянето по въпроса за допустимостта на предявения иск. Самото разрешение на първия изведен въпрос има значение не за преценката на законосъобразността на спирането на производството, а за преценката за допустимост или недопустимост на предявения иск, която е извън предмета на частното производство.
Вторият въпрос е за законосъобразността на обжалваното с частната жалба процесуално действие – спирането на производството по делото на посоченото основание: дали е законосъобразно или не, съответно дали е законосъобразно потвърждаването на това спиране или не. По същността си в него се съдържа довод за незаконосъобразност на процесуалното действие, който се отнася до основателността на частната жалба (това е довод по същество ), но по този довод съставът на ВКС следва да се произнесе, доколкото установи, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, които в случая не са осъществени.
Към това може да се добави и че частните жалбоподатели не са обосновали наличието на която и да е от трите предпоставки по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК по отношение на втория въпрос – нито са посочили съдебни актове, в които въпросът да е разрешен по противоречив начин, нито е обосновано значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитие на правото, съгласно приетото с т.4 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС.
Поради изложеното следва да се приеме, че изведените въпроси не осъществяват основание за допускане на касационно обжалване.
Към изложеното следва да се добави, че с постановяването на 27.11.2013 г. на тълкувателно решение по т.д. № 8 /2012 г. на ВКС, ОСГТК е отпаднала пречката за движението (е отпаднало основанието за спиране) на първоинстанционното производство от първоинстанционния съд, поради което той следва да възобнови производството по делото на основание чл.230,ал.1 ГПК и да се произнесе по въпроса за допустимостта на иска.
Страните не претендират разноски и такива не следва да се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 14989 от 05.08.2013 г. постановено по ч. гр. д. № 10078 /2013 г. на Софийски градски съд, г.о..
Връща делото на Софийския районен съд, 45 с-в. за възобновяване на производството на основание чл.230,ал.1 ГПК и за продължаването на съдопроизводствените действия съобразно дадените указания.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.