О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
Гр.София, 24.01.2020г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря ….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.2153 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ал.1 пр.1 ГПК.
Постъпила е молба вх.№.10458/4.12.19 от адв. А. К., пълномощник на В. И. К., с искане за допълване на постановеното по делото определение №.1762/13.11.19 – за оставяне без разглеждане на касационна жалба вх.№.165286/17.11.18 на Н. К. срещу решение №.6956/7.11.18 по г.д.№.13273/17 на СГС, ІVБс. – в частта за разноските. Сочи се, че съдът не се е произнесъл по направеното с отговора на жалбата искане за присъждане на такива и се моли за уважаването му.
Ответната страна Н. К. оспорва молбата. Твърди, че постъпилият по делото отговор на касационна жалба не е бил подаден в срок – и следователно не е налице надлежно заявено искане за присъждане на разноски, а освен това не са приложени и доказателства за извършването им.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното:
Молбата по чл.248 ал.1 пр.1 ГПК е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Във връзка с предявената от Н.К. касационна жалба, В.И. – чрез пълномощника си адв.А. К., е подал отговор. Същият е предявен в предвидения в чл.287 ал.1 ГПК едномесечен срок, изчисляван съобразно чл.60 ал.6 ГПК и чл.154 ал.2 КТ – доколкото страната е получила копие от касационната жалба на 4.02.19, а отговорът, видно от пощенското клеймо /стр.54 по делото на ВКС/, е подаден по пощата на 5.03.19 – първият работен ден след неприсъствения 4.03.19. При тези обстоятелства следва да се приеме, че е налице своевременно предявено искане за присъждане на разноски, по което съдът е пропуснал да се произнесе с определението си.
От друга страна касационното производство е приключило с оставяне без разглеждане на касационната жалба, а представеният отговор е придружен от договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено, че процесуалното представителство на адв.К. е по реда на чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от Закона за адвокатурата /предоставяне на безплатна правна помощ на близък/. При тези обстоятелства съгласно чл.38 ал.2 ЗА предоставилият безплатната помощ адвокат има право на адвокатско възнаграждение, което следва да бъде определено в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 ЗА. Изчислено по указания начин /съобразно чл.9 ал.3 вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения/, то възлиза на 500лв. /минималния фиксиран в наредбата размер/.
С оглед на изложеното молбата за допълване е основателна и на адв. А.К. трябва да бъдат присъдени 500лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.248 ал.1 пр.1 ГПК, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение №.1762/13.11.19 по г.д.№.2153/19 на ВКС, Трето гражданско отделение, в частта за разноските, като ОСЪЖДА Н. И. К., ЕГН [ЕГН], да плати на адв. А. К. от САК, 500лв. /петстотин лева/ възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: