О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
София, 26.01. 2018 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1750/2017 година по описа на Гражданска колегия , първо отделение, и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280 ГПК в редакция преди изменението ДВ бр. 86/2017г.
Р. А. Г., Л. Г. Н. и Л. Г. С. са обжалвали с касационна жалба вх.№ 13852 от 12.12.2016г. въззивното решение на Плевенския окръжен съд № 495 от 07.11.2016г. по гр.д.№ 537/2016г. по допускане на делбата.
В касационната жалба са въведени доводи, че решението е недопустимо, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила . Поддържа се, че съдът е определил кръга на наследниците на Н. Б. в нарушение на разпоредбите на Закона за наследството
Ответниците А. А. В. и Т. А. П. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че не са налице сочените в изложението за допускане на касационното обжалване основания по чл. 280 ал.1 ГПК, защото липсва по същество конкретно поставен правен въпрос, изведен от решаващите изводи в обжалваното решение.
Ответникът ТД [фирма] също поддържа в подадения писмен отговор, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, но по отношение на този ответник първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключение по чл. 280 ал.2 ГПК в редакция до изменението в ДВ бр. 86/2017г., поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Плевенският окръжен съд е потвърдил решението на Никополския районен съд № 187 от 23.12.2015 г. по гр.д. № 459 /2013 г. по допускане на делбата с участието на А. А. В. и Т. А. П.. Съдът е приел, че с решения на Общинската служба по земеделие [населено място] №36/09.03.1995г. и №61/15.05.1995г. е възстановено правото на собственост върху процесните земеделски имоти на наследниците на Н. Г. Б., починал на 10.07.1953г. С договор за доброволна делба от 12.12.2001г., нотариално заверен и вписан, е извършена делба на тези земи, в която не са участвали ищците по настоящото дело А. А. В. и Т. А. П.. По спорните във въззивното производство въпроси във връзка с доводите във въззивната жалба дали ищците имат качеството на наследници на общия наследодател Н. Г. Б. и произвела ли е правно действие извършената без тяхно участие доброволна делба през 2001г., Плевенският окръжен съд е приел, че ищцата А. А. В. е била осиновена с решение по гр.д.№262/1966г. на Н. народен съд от П. Н. Х., дъщеря на общия наследодател Н. Г. Б. и е наследила осиновителката, включително и наследствения дял от баща й, на основание чл.5 ал.2 ЗН наред със съпруга А. А. Х. , починал на 07.09.1982г., който е наследен и от дъщеря си от първия брак Т. А. П.. Съдът е изложил съображения, че за наследяването на втората съпруга на Н. Б. – М. М. С. Б. не се прилага чл.9а ЗН, защото бракът е сключен преди внасяне на имотите в ТКЗС и от брака си те имат родени деца и затова нейните деца от първия брак я наследяват. Прието е също така, че дъщерята на общия наследодател В. Н. Д. е наследена от съпруга си Д. В. Д. и братята и сестрите й. При този кръг на наследниците, съдът е приел, че доброволната делба от 2001г. е нищожна на основание чл. 75 ал.2 ЗН поради неучастие на всички съсобственици в нея и не е породила правни последици, поради което настоящият иск за делба е допустим и основателен.
При тези мотиви на въззивния съд поставеният в изложението за допускане на касационното обжалване правен въпрос дали може след извършване на доброволна делба на наследствени недвижими имоти , давностното владение да бъде самостоятелен придобивен способ, ако земеделските земи не са владяни от ищците , а само от някои от ответниците не е обуславящ за делото, тъй като не е разглеждан от въззивния съд – възражение за придобивна давност е било направено от ответниците [фирма] гр.“София“ и [фирма] [населено място] и за придобитите от тях имоти с разпоредителните сделки, следващи нищожната доброволна делба, настоящоят иск за делба е отхвърлен. В отговора на исковата молба, наследодателят на касаторите Г. Н. Г., починал в хода на производството /лист 129 от първоинстанционното производство/ не са се позовали на придобивна давност, а са оспорили легитимацията на ищците, както и на част от ответниците, да участват в делбата поради липса на наследствено качество по отношение на Н. Г. Б., поддържайки че доброволната делба от 2001г. е породила действие и е прекратила съсобствеността.
Не е налице и поддържаното основание по чл. 280 ал.1т.1 ГПК – противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР 1/1998г. на ВКС, ОСГК. Съдът изрично се е позовал на тълкувателното решение и е изследвал предпоставките за приложението на разпоредбата на чл.9а ЗН като е приел, че те не са налице, когато бракът е сключен преди одържавяването на имотите и от брака има родени или осиновени деца. Съобразено е и разрешението в тълкувателното решение, че чл.9а ЗН не намира приложение по отношение на наследяването в наследствените колена на наследодателя, на когото е възстановена собствеността.
При разрешаване на въпроса за допустимостта на настоящата делба, съдът се е съобразил с ППВС 7/1973 г. т.7, в което е прието, че делбата, извършена без участие на съсобственик е нищожна на основание чл. 75 ал.2 ЗН и не е пречка да се извърши нова делба с участието на всички съсобственици.
С оглед на изложеното, поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК в редакция до изменение ДВ бр.86/2017г., касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответниците А. А. В. и Т. А. П. следва да се присъдят направените в касационното производство разноски , поискани в размер на 600 лв. по представения списък, представляващи платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 23.01.2017г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Плевенския окръжен съд № 495 от 07.11.2016г. по гр.д.№ 537/2016г. по допускане на делбата.
Осъжда Р. А. Г., Л. Г. Н. и Л. Г. С. да заплатят на А. А. В. и Т. А. П. сумата 600 лв. /шестстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: