О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
София, 27.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4966/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Д. К. като пълномощник на А. Г. К. и Н. С. К. против решение № 178 от 15.04.2013 г. по в.гр.д. № 249/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С него е отменено решение № 15 от 16.01.2013 г. по гр.д. № 863/2012 г. на Велинградския районен съд и е постановено друго по същество на спора, с което жалбоподателите са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат на Г. А. К. и Г. П. К. владението върху източната част от второстепенна пристройка, долепена до жилищната сграда, построена в УПИ VІІІ- 1274,1275 в кв. 275 по плана на [населено място], която част е с площ 38 кв.м и се състои от три складови помещения с двукрила гаражна врата на южната фасада.
В жалбата са изложени доводи за недопустимост на въззивното решение, като се твърди, че съдът е излязъл извън предмета на спора, очертан с исковата молба, като е осъдил касаторите да предат владението върху постройка, която не е била предмет на делото. На следващо място поддържат оплакване за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.
Правните въпроси, формулирани в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, по които се иска касационна проверка на решението на Пазарджишкия окръжен съд са следните: може ли съдът да основе решението върху приетите от него за установени обстоятелства, без изясняването им да е било включено в поставената задача на експертизата, с която да се установи юридическата характеристика на допълнително построеното и дали то съставлява самостоятелен обект на собственост по строителните правила и норми; може ли съдът сам, без помощта на експерт, да определи, че даден обект представлява самостоятелен обект съобразно строителните правила и норми; в кои случаи към изграденото извън обема на отстъпеното право на строеж ще се прилага разпоредбата на чл. 92 ЗС и в кои случаи- чл. 97 ЗС. Считат, че като е основал решението си на изявления на вещото лице, дадени в съдебно заседание, без да са били включени в поставената му задача и в представения предварително по делото писмен доклад, въззивният съд е процедирал в противоречие със съдебната практика, обективирана в решение № 1905 от 01.02.2002 г. по гр.д. № 1596/01 г. на ВКС, І. г.о. и решение № 68 от 22.02.2012 г. по гр.д. № 748/2011 г. на ВКС, а същественият за изхода на делото материалноправен въпрос е разрешил в противоречие с приетото в решение № 61 от 13.02.2012 г. по гр.д. № 291/2011 г. на ВКС и решение № 263 от 26.02.1985 г. по гр.д. № 24/85 г. на ВС, І г.о.
В писмен отговор на касац5ионната жалба ответниците по касация Г. А. К. и Г. П. К. изразяват становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният от Г. А. К. и Г. П. К. осъдителен иск по чл. 108 ЗС има за предмет предаване на владението върху второстепенна постройка със застроена площ 67 кв.м и гараж със застроена площ 15 кв.м, построени в УПИ VІІІ- 1274,1275 по плана на [населено място], така, както са били отразени в приложената към исковата молба скица № 1059 от 04.08.2009 г., издадена от [община], отдел ”Кадастър, регулация и застроителни планове”.
След преценка на събраните по делото доказателства възивният съд е приел, че се касае не за две постройки, а за една постройка със застроена площ 82 кв.м. Изводът е направен въз основа на приетото по делото заключение на съдебно техническа експертиза. Вещото лице е установило, че построената в УПИ VІІІ сграда от основното застрояване представлява триетажна жилищна сграда, с два жилищни и един приземен етаж. Тъй като дворното място е със значителна денивелация в посока север- юг, между двете части на двора има изградена бетонова подпорна стена. В пространството между нея и жилищната сграда е изградена пристройка на нивото на приземния етаж, разделена с преградна стена на две части: западна с площ 44 кв.м и източна с площ 38 кв.м. Северната стена на пристройката представлява подпорната стена, а южната- съществуващата стена на жилищната сграда. Посочило е, че нанесената на скица № 1059 от 04.08.2009 г. стена между двете масивни сгради не съществува и е отразило на скицата действителното местоположение на преградната стена, разделяща пристройката на две части. Установено е по делото и не е било спорно между страните, че ответниците владеят източната част на пристройката, която част е със застроена площ 38 кв.м., поради което въззивният съд е осъдил ответниците да предадат владението върху тази част.
Несъответствието между описанието на имота в диспозитива на съдебното решение спрямо това в исковата молба не налага извод, че въззивният съд се е произнесъл относно собствеността върху постройка, която не е била предмет на предявения иск, и не сочи на вероятна недопустимост на въззивното решение. В исковата молба имотът е индивидуализиран съобразно данните от действащ към момента на предявяване на иска кадастрален и регулационен план, така, както това е отразено в представените към исковата молба актуални скица и удостоверение, издадени от съответната служба при [община]. В хода на делото не е имало съмнение за съда и за страните относно това кой е спорният имот. Обстоятелството, че при разглеждане на делото е било установено, че отразеното в кадастъра не съответства на действителното фактическо положение относно наличието на две отделни постройки от допълващото застрояване – второстепенна постройка със застроена площ 67 кв.м и гараж със застроена площ 15 кв.м, долепени от север до жилищната сграда, а се касае за една пристройка със застроена площ 82 кв.м, е намерило адекватен израз в диспозитива на съдебното решение, в което имотът е описан съобразно установената по делото вярна индивидуализация. Поради това въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване и по формулираните в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК два процесуални въпроса, свързани с възможността съдът сам да прецени дали допълнително построеното представлява самостоятелен обект на правото на собственост, без да постави задача на експертизата, с която да се изясни неговата юридическа характеристика като такъв обект от гледна точка на изискванията на строителните правила и норми. Данните по делото не налагат извод при формулиране предмета и задачата на съдебно- техническата експертиза съдът да е процедирал в противоречие със съдебната практика, обективирана в решение № 1905 от 01.02.2002 г. по гр.д. № 1596/01 г. на ВКС, ІV г.о. / относимо към основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК/ и решение № 68 от 22.02.2012 г. по гр.д. № 748/2011 г. на ВКС, ІІ г.о./ относимо към основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК/ относно задължението си по свой почин да включи в задачата на експерта изясняването на релевантни за спора факти. Въпросът дали пристройката представлява самостоятелен обект на правото на собственост е правен и не е от компетентността на вещото лице. Съдът може да изиска от него само да посочи конкретните характеристики на пристройката от гледна точка на нейния вид и конструкция, начин на свързване със сградата от основното застрояване, етажност, вид и предназначението на помещенията в нея, наличието на самостоятелен достъп и пр., което в случая е било сторено.
За да направи извод, че спорната пристройка представлява самостоятелен обект на правото на собственост и на основание чл. 92 ЗС е собственост на ищците, които са собственици на терена, върху който е изградена, въззивният съд е приел, че пристройката се намира извън очертанията на жилищната сграда, в приземния етаж на която са изградени складови помещения, поради което тя не представлява обща част на сградата нито по естеството си, нито по предназначение. Съдът не е отдал правно значение на обстоятелството, че пристройката е разделена на две реални части с преградна стена и че до всяка част, освен самостоятелен достъп от двора, има и достъп от съответната стълбищна клетка, от която се осъществява достъпът до отделните жилища. С оглед на това, основателно е искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по правния въпрос, поставен в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, свързан с приложението на чл. 92 и 97 ЗС, и доуточнен от съда по следния начин: представлява ли самостоятелен обект на правото на собственост пристройката, изградена към жилищна сграда в режим на етажна собственост, функционално предназначена за задоволяване на складови нужди и свързана с отделните жилища и коя е приложимата материалноправна норма за определяне режима на собственост върху нея. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в противоречие с приетото в решение 263 от 26.02.1985 г. по гр.д. № 24/85 г. на ВС, І г.о., което обуславя наличието на основание за касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 178 от 15.04.2013 г. по в.гр.д. № 249/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от получаване на съобшението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 30 лв. и в същия срок да представят доказателства за това, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: