О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
гр. София, 27.01.2017 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 3451 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 4189 от 14.06.2016 г., подадена по пощата на 13.06.2016 г. от [фирма] чрез юрисконсулт Ц. М. и насочена срещу въззивно решение № 115 от 09.05.2016 г. на Окръжен съд – Ловеч, постановено по в.гр.д. № 69/2016 г.
Ответникът по касация Ц. Д. Ц. чрез адвокат С. П. от САК е депозирал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, като възразява срещу допускането на касационното обжалване и срещу основателността на жалбата. Претендира разноски.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК; придружена е от изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съдържа доводи за неправилност на решението.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 151 от 04.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 530/2015 г по описа на на Районен съд – Тетевен в обжалваната част, с която на основание чл. 109 ЗС е признато за установено по отношение на [фирма], че Ц. Д. Ц. е собственик на поземлен имот, находящ се в [населено място], м. „П.”, заснет като имот с идентификатор 72343.503.5225 по кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-16 от 06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 704 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – пасище, при изброени съседи и [фирма] е осъдено да премахне изградения в този имот електрически стълб, захранващ мрежа НН,тП-4, [населено място].
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че Ц. Д. Ц. е индивидуален собственик на имота с идентификатор 72343.503.5225 по КККР на [населено място] (за придобиването на 1/2 ид.част е представен НА № 69 от 15.03.2013 г), съответно – заявеното от [фирма] оспорване в тази насока е необосновано. От събраните по делото доказателства (гласни и писмени, включително – съставени от самия касатор – ответник по иска) безспорно се установява, че съоръжението електрически стълб, е поставено в имота на Ц. от служители на касатора през м. декември 2014 г. Посочено е, че съгласно § 26, ал. 1 от ПЗР на Закона за енергетиката възникналите по силата на отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност сервитутни права в полза на енергийните предприятия за съществуващи към влизането в сила на този закон енергийни обекти запазват действието си. От своя страна, съгласно чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ (отм.) сервитутното право се счита възникнало по силата на самия закон само за съществуващите към влизането му в сила енергийни обекти (т.е. тези, което са изградени преди 21.07.1999 г.). Сега действащото право (чл. 64, ал. 4 от Закона за енергетиката) регламентира, че сервитутите възникват, когато има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението на съответните имоти, и титулярят на сервитута изплати еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. В конкретния случай се касае за новоизграден енергиен обект, за който липсват доказателства, а и няма твърдения от страна на [фирма] за наличие на възникнало в негова полза сервитутно право по смисъла на чл. 64, ал. 4 ЗЕ, или съоръжението да е било изградено при действието и в съответствие със ЗЕЕЕ (отм.) или преди това. Предвид липсата на сервитутно право за дружеството по отношение имота на Ц., то енергийният обект неоснователно се намира в чуждия имот и следва да бъде премахнат на основание чл. 109 ЗС.
В изложението касаторът е формулирал следните въпроси:
(1) Подлежи ли на премахване изграден електрически стълб, захранващ множество потребители ? , като се поддържа произнасянето на въззивния съд да е в противоречие с Решение № 113 от 14.06.2010 г. по в.гр.д.№ 1120/2009 г. на ОС – Благоевград и с Решение № 316 от 18.02.2005 г. по гр.д.№ 2746/2003 г. на ВКС, ІV г.о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
(2) В случай, че неоснователни действия на ответника не са налице и не могат да бъдат доказани от ищеца в производството по делото, допустимо ли е да се постанови премахване по аналогия или е необходимо всеки казус да бъде индивидуално преценяван ? , като се поддържа произнасянето на въззивния съд да е в противоречие с Решение № 152 от 16.05.2012 г. по гр.д.№ 1132/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 57 от 26.03.2013 г. по гр.д.№ 907/2012 г. на ВКС, ІІ г.о. и Решение № 266 от 10.06.2010 г. по гр.д.№ 365/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. (основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), както и в противоречие с Решение от 14.11.2012 г. по гр.д.№ 438/2006 г. на СГС (основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК).
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по така поставените въпроси по следните съображения:
На първо място – с изложението не е представен нито един от съдебните актове, цитирани от касатора в изложението. По отношение на въпрос № 1 това дефинитивно изключва предоставянето на достъп до касационно обжалване. За този въпрос се поддържа да е налице единствено касационното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а съгласно т. 3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, отсъствието на доказателства, че е формирана съдебната практика, за която се поддържа да съставлява влезли в сила съдебни актове на районни, окръжни или апелативни съдилища, както и произнасяния на ВКС или ВС при действието на отменения ГПК, налага извод за липсата на поддържания допълнителен селективен критерий.
По отношение на въпрос № 2 на първо място отсъства общото основание за допускане на обжалването, тъй като същият не кореспондира с данните по делото. Противно на твърденията на касатора, в случая е установено, че са налице неоснователни действия на ответника, като част от доказателствата в тази връзка са съставени от самото дружество документи. Въззивният съд е изпълнил задълженията си да обсъди събраните по делото доказателства, направил е самостоятелни фактически констатации в съответствие с тях, обсъдил е доводите на страните и е постановил своя акт именно отчитайки спецификата на конкретното правоотношение. При изпълнение на задълженията си по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК е бил съществено улеснен от проявената активност от състава на Районен съд – гр. Тетевен, който задълбочено е подходил към изясняването на релевантните за случая обстоятелства и определяне на приложимия материален закон.
Освен отсъствието на общото, по отношение въпрос № 2 отсъстват и допълнителните основания за селекция, предвидени с чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. По отношение основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК важи изложеното по-горе относно приложимостта на разясненията по т. 3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. На следващо място, цитираната задължителна съдебна практика (служебно известна на настоящия състав) нито съдържа произнасяне по формулирания от касатора въпрос, нито дава разрешения, които да влизат в противоречие с въззивния акт.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 115 от 09.05.2016 г. на Окръжен съд – Ловеч, постановено по в.гр.д. № 69/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: