О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№35
С., 27.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 27.02.2017 две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдията Златка Русева
гр.дело № 3440 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба от А. Т. М., Е. Б. М. и П. А. М., и тримата от [населено място], с искане да им бъде възстановена сумата от 60 лв., представляваща част от внесената от тях държавна такса в размер на 90 лв. за допускане до касационно обжалване на въззивно решение №1589 от 21.03.2016г. на Окръжен съд-Благоевград, постановено по в.гр.д.№618/2015г. по описа на същия съд. Молителите твърдят, че неправилно им е указано от въззивния съд да внесат допълнително 60 лв., след като са внесли дължимата държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 30 лв.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение намира, че молбата за връщане на държавна такса е неоснователна.
А. Т. М., Е. Б. М. и П. А. М., чрез пълномощника си адв.С. А., са подали касационна жалба с вх.№1742/10.05.2016г. против горепосоченото въззивно решение. По касационната жалба е било образувано настоящото гр.дело № 3440/2016г. по описа на ВКС, ІІ г.о., приключило с определение №29 от 23.01.2017г., постановено по реда на чл.288 ГПК,с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По силата чл. 1, ал. 1 от Закона за държавните такси /ЗДТ/ органите на съдебната власт събират държавни такси в размери, определени с тарифи, одобрени от Министерския съвет. В чл. 4, б. „а“ ЗДТ е предвидено, че държавни такси се заплащат за искови молби, за граждански искове по наказателни дела, по насрещни искове, по искове за бракоразводи, жалби, молби за отмяна, молби за осиновяване, за регистрация на сдружения и фондации, по наказателни дела от частен характер и за други услуги, давани от съдилищата. Съгласно нормата на чл. 4б ЗДТ по искане на заинтересованата страна се връщат само недължимо платените държавни такси, а това са таксите, по които исково или охранително производство не е било образувано или таксите са били събрани въпреки, че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и надвнесените такси. Съгласно чл. 3 ЗДТ таксата се заплаща при предявяване на искането за извършване на действието и/или при издаване на документа, за който се заплаща такса, като законодателят не е поставил заплащането на таксата в зависимост от това дали съдът ще се произнесе само по допустимостта или и по основателността на жалбата или иска. Затова и не е предвидено конкретно, при недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, връщане на заплатената държавна такса по чл.284, ал.3, т.4 ГПК, във вр. с чл.18, ал.2, т.1 ТДТССГПК.
Неоснователно е твърдението на молителите, че дължимата от тях държавна такса за допускане на касационно обжалване е в размер на 30 лв. Обикновените другари, включително и когато са подали обща касационна жалба, дължат отделни такси. В случая се касае за предявен от молителите като съсобственици, иск с правно основание чл.109 от ЗС, по който същите имат качеството на обикновени другари, поради което всеки от тях дължи отделна такса в размер на 30 лв.
Ето защо, молителите дължимо са заплатили държавна такса в размер на 90 лв. по подадената от тях касационна жалба, по която е образувано настоящото дело и не са налице предпоставките на чл. 4б ЗДТ за връщането й, поради което искането следва да се остави без уважение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Т. М., Е. Б. М. и П. А. М., и тримата от [населено място], с искане да им бъде върната сумата от 60 лв., представляваща част от внесената от тях държавна такса в размер на 90 лв. по подадената от тях касационна жалба срещу решение №1589 от 21.03.2016г. на Окръжен съд-Благоевград, постановено по в.гр.д.№618/2015г. по описа на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: