О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
София, 29.01.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 1985 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с пар. 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК –ДВ бр. 86/17г.
Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма] против Решение № 656 от 23.03.2017г. по в.т.д.№ 4092/2016г. на САС, ТО, 9 състав в частта за потвърждаване на решението по гр.д.№ 4711/2014г. на СГС, ГО, 18 състав за отхвърляне на предявения по реда на чл.422 ГПК иск срещу Л. А. Ц. в качеството му на поръчител по договор за банков кредит за разликата над 61 096.57 евро до пълния предявен размер от 66 425.69 евро /главница/ за разликата над 1 884.70 евро до предявения размер 3 274.56 евро /договорна лихва/ и за разликата над 1 186.05 евро до предявения размер 2 200.30 евро /наказателна лихва/.
Искането е за отмяна на решението като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК и уважаването на исковете в отхвърлената част. Оспорва се правилността на извода, че ответникът е задължен само за част от просрочените единадесет анюитетни вноски – за тези след 15.03.2013г., попадащи в шестмесечния срок /чл.147,ал.1,изр.първо ЗЗД/ от подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение на основание чл.417,т.2 ГПК. Твърдението е, че законът свързва прекратяването на поръчителството поради бездействие на кредитора в периода от време след падежа на главното задължение, а не с настъпването на падежа на отделните анюитетни вноски и шестмесечният срок по чл.147,ал.1 ЗЗД, в който кредиторът следва да предяви иск срещу длъжника, започва да тече от момента, в който банката направи кредита предсрочно изискуем, а не от падежа на просрочена вноска.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по съображения, че спорът е решен в противоречие с практиката на ВКС по чл.280,ал.1,т.1 ГПК /в приложимата за настоящото производство редакция/ по въпросите:1/ Как настъпва уговорената с договор за кредит предсрочна изискуемост на задължението и конкретно настъпва ли автоматично с факта на неплащането на една или повече анюитетни вноски с настъпил падеж; 2/ От кой момент тече шестмесечният срок по чл.147,ал.1 ЗЗД, в който кредиторът следва да предяви иск срещу поръчителите; 3/ Погасява ли се по давност отговорността на поръчителя по отношение на дължимостта на някоя анюитетна вноска, ако искът против длъжника е предявен в шестмесечен срок от настъпването на падежа на главното задължение, а не от настъпване на падежа на съответната анюитетна вноска, при уговорено погасяване на части, когато са изтекли повече от шест месеца от падежа на тази анюитетна вноска. Допълнителната предпоставка е въдена от касатора общо – без конкретизация по кой от въпросите въззивното решение е в противоречие с Решение № 58 от 15.04.2009г. по т.д.№ 584/2008г. на 2 т.о. и т.18 на ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Страната се позовава и на Определение № 186 от 12.03.2013г. на 1 т.о. на ВКС по ч.т.д.№ 1399/13г., с което в производство по чл.274,ал.3 ГПК не е допуснато касационно обжалване и на решението по в.т.д.№ 4384/2013г. на САС, ТО, 3 състав.
Отговор от насрещната страна не е постъпил.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е констатирала, че със заявление, подадено на 29.08.2013г., банката е поискала издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника по договора за банков кредит и срещу поръчителя Л. Ц. на основание настъпила предсрочна изискуемост на кредита за задължение в размер на 66 425.69 евро /главница/, лихва – 3 274.56 евро за периода 15.11.2012г.-14.08.2013г., наказателна лихва 2 200.30 евро за периода 22.10.2012г.-13.08.2013г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението, за които суми е била издадена заповед с разпореждане за незабавно изпълнение. Приела е, че при наличие на уговорените в договора за кредит предпоставки, банката е обявила предсрочната изискуемост на кредита и тя е настъпила в момента, когато изявлението на кредитора е достигнало до длъжника – на 14.08.2013г.; че от тази дата предсрочната изискуемост е настъпила за целия остатък от кредита – за вноските с падеж след 14.08.2013г. Констатирала е, че към датата 14.08.2013г. е бил настъпил падежът на дължимите погасителни вноски за м. октомври, ноември и декември 2012г., както и за месеците януари-юли 2013г., т.е. че претендираната в заповедното и в исковото производство главница включва както суми, по отношение на които е настъпил падежът на задължението преди обявяването на предсрочната изискуемост, така и суми, по отношение на които предсрочната изискуемост е настъпила с обявяването й от банката при наличието на предпоставките за упражняване на това потестативно право. Счела е, че по отношение на първата група вноски следва да се извърши служебна преценка за спазването на преклузивния срок по чл.147,ал.1 ЗЗД по отношение отговорността на поръчителя. Приела, че не следва да се приемат за дължими тези падежирали вноски, които до датата на подаване на заявлението по чл.417,т.2 ГПК не са потърсени от кредитора в 6 м.срок от настъпването на изискуемостта им, или до 29.08.2013г., а това са вноските с падежи от 15.10.2012г. до 15.02.2013г. в общ размер на 5 329.12 евро; че за тях правото на кредитора да търси изпълнение срещу поръчителя е преклудирано. Мотивирано е, че с обявяването на кредита за предсрочно изискуем, кредиторът е отнел преимуществата на срока и остатъкът от кредита, чийто падеж не е настъпил, става изискуем, с оглед на което по отношение на него срокът по чл.147,ал.1 ЗЗД тече от датата на обявяване на предсрочната изискуемост. Същевременно е счетено, че по отношение на месечните задължения с настъпил падеж от 15.10.2012г., правото на кредитора на иск срещу поръчителя е преклудирано, тъй като не произтича от обявената предсрочна изискуемост; че по отношение на вноските с настъпил падеж преди датата на обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем, шестмесечният срок по чл.147,ал.1 ЗЗД следва да бъде съобразен спрямо датата, на която те са станали дължими. Прието е, че поръчителят отговаря до размер на главницата от 61 096.57 евро, от които просрочена главница 7 501.34 евро за периода 15.03.2013г. до 14.08.2014г. и предсрочно изискуема главница от 53 595.23 евро.
Аналогични съображения за изложени и по отношение на претендираните суми за договорна и наказателна лихва.
Искането за допускане на касационното обжалване по първия въпрос е неоснователно.
Въззивната инстанция не е дала отговор на него в отклонение от даденото разрешение в т.18 на ТР № 4/2013г.на ОСГТК на ВКС. Изложила е подробни съображения, че предсрочната изискуемост на задължението, чийто падеж не е настъпил към датата на упражняването на потестативното право на банката, е настанала съобразно условията на договора за кредит /чл.41 – при неиздължаване на една или повече месечни погасителни вноски, целият остатък може да бъде обявен за предсрочно изискуем/ и до длъжника е достигнало волеизявлението на банката. При поставянето на въпроса касаторът не дължи сметка за ясните мотиви на състава на САС и проведеното разграничение – че падежираните вноски към датата на обявяване на остатъка по кредита за предсрочно дължим, са изискуеми, вече с настъпил падеж; за тяхната изискуемост /вече настъпила/ е ирелевантен моментът, от който настъпва изискуемостта на непадежираните вноски.
Недопускането на касационното обжалване по втория и третия въпрос следва от необосноваване на допълнителните предпоставки, въведени от касатора. С Решение № 58 от 15.04.2009г. по т.д.№ 584/2008г. на 2 т.о. е даден отговор на въпроса за началото на срока по чл.147,ал.1 ЗЗД в хипотеза на обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем. Не е част от въпроса и от произнасянето на състава на ВКС разграничението, проведено в обжалваното сега решение – когато предмет на заповедта за изпълнение са включени и задължения по договор за кредит, чийто падеж е настъпил преди датата на обявяването на предсрочната изискуемост и по отношение на тях, спрямо датата на подаване на заявлението, кредиторът не е упражнил правото си в шестмесечния прекратителен по отношение отговорността на поръчителя срок. Не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването в хипотезата на т.2 на чл.280,ал.1 ГПК решението по т.д.№ 4384/2013г. на САС, в което защитната теза на длъжника-поръчител е била основана на виждането, че банката кредитор е била длъжна да предприеме действия за принудително изпълнение срещу главния длъжник като обяви предсрочната изискуемост на задължението при настъпване на предпоставките за това; че срокът по чл.147,ал.1 ЗЗД тече от настъпването на автоматичната предсрочна изискуемост, а не съобразно упражненото право от банката и обявяването на длъжника на предсрочно настъпилото задължение за плащане. Следователно, произнасянето по т.д.№ 4384/2013г. е при друга хипотеза, неидентична с настоящата. Определението на състава на 1 т.о., което касаторът посочва като допълнителна предпоставка, не формира съдебна практика по правен въпрос.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 656 от 23.03.2017г. по в.т.д.№ 4092/2016г. на САС, ТО, 9 състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: