2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
гр.София, 29 март 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, петчленен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА СОЛАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр.д. № 39 по описа за 2018 г. на ВКС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.135, ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по повдигнат с определение № 357 от 5.02.2018 г. по ч.гр.д. № 93 по описа за 2018 г. на Районен съд-Лом, трети състав, спор за подсъдност с Административен съд-Монтана кой от тях е компетентен да разгледа подадената от [фирма], [населено място], жалба срещу мълчалив отказ на О. с.„З.“, [населено място], за регистрация на договор за наем, вписан в Службата по вписванията в [населено място] с вх. № 5275 от 3.06.2017 г.
За да се произнесе по спора за подсъдност, настоящият състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема следното:
По жалбата на [фирма] против мълчаливия отказ на О. с. „З.“, [населено място], за регистрация на договор за наем, вписан в Службата по вписванията в [населено място] с вх. № 5275 от 3.06.2017 г., е образувано административно дело № 565 по описа за 2017 г. на Административен съд-Монтана. Този съд с определение № 3 от 3.01.2018 г. е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по компетентност на Районен съд-Лом. Съображенията на административния съд са, че пред него се оспорва отказ от извършване на административна услуга, предвидена в чл.60, ал.1, т.12 от ППЗСПЗЗ и Наредба № 49/2004 г. за поддържане картата за възстановената собственост. Редът за оспорване на този отказ е същият, по който се оспорват и административните актове съгласно параграф 8 от ПЗР на АПК. Според параграф 19, ал.1 от ПЗР ЗИДАПК/ДВ, бр.39 от 20.05.2011 г./индивидуалните административни актове и отказите за издаването им подлежат на обжалване пред районния съд по местонахождение на имота, поради което компетентен да се произнесе по жалбата е общият съд.
На свой ред Ломският районен съд е приел, че разпоредбата на параграф 19, ал.1 от ПЗР ЗИДАПК/Д.В., бр.39 от 20.05.2011 г./ е неприложима, тъй като е поискана административна услуга и жалбата срещу отказа на тази услуга е от компетентност на административния съд.
По така повдигнатия спор петчленният състав от трима съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд намира, че компетентен да разгледа жалбата на [фирма] е Районен съд-Лом. С приемането на параграф 8 на ПЗР на АПК/ДВ, бр.30 от 11.4.2006 г., в сила от 12.7.2006 г./правилата на производствата за издаване на административни актове и обжалването им по административен и съдебен ред се разпростряха и върху административните услуги и отказите за извършването им. До приемането на параграф 19 от ПЗР на ЗИДАПК/ДВ,бр.39 от 20.5.2011 г./ както споровете във връзка с административните актове, така и с административните услуги бяха подсъдни на административните съдилища по силата на чл.128, ал.1, т.1 от АПК. С разпоредбата на този параграф се въведе изключение от общото правило за подсъдността, като споровете за индивидуалните административни актове по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и правилника за прилагането му и отказите за издаването/без тези, издадени от министъра на земеделието и храните/ станаха подсъдни на районния съд. Изключението се отнася и за административните услуги по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, макар да липсва изричното им посочване в параграф 19 от ПЗР на ЗИДАПК. Този извод следва от параграф 8 на ПЗР на АПК, с който преди това режимът на обжалване на индивидуалните административни актове и административните услуги е бил приравнен. В подкрепа на такова заключение е и причината за извършената промяна в подсъдността-изградената вече специализация на районните съдилища в областта на поземлената реформа. Това съображение изключва възможността законодателят да е искал въвеждането на двоен режим на подсъдност- един пред районните съдилища за споровете по индивидуалните административни актове и друг-пред административните съдилища за споровете относно административните услуги. Ето защо следва да се приеме, че водещ критерий при определянето на компетентния съд за разглеждане на административните спорове е материалният закон, въз основа на който се издава съответният административен акт или се извършва административната услуга. Затова е без значение дали отказът на О. с. „З.“ за регистрация на договор за наем е отказ от издаване на индивидуален административен акт или отказ от административна услуга. Спорът е подсъден на съответния районен съд съгласно параграф 19 от ПЗР на ЗИДАПК.
По изложените съображения настоящият петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по подадената от [фирма], [населено място], жалба срещу мълчалив отказ на О. с. „З.“, [населено място], за регистрация на договор за наем, вписан в Службата по вписванията в [населено място] с вх.№ 5275 от 3.6.2017 г., е Районен съд-гр. Лом.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.