3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
гр. София, 04.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България и Върховният административен съд на Република България, петчленен състав, в закрито заседание в състав:
Председател: ВАНЯ ПУНЕВА
Членове: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
ЮЛИЯН КИРОВ
изслуша докладваното от съдия Здравка Първанова гр. дело № 28/2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 135, ал. 4 АПК.
Образувано е пред петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд по спор за подсъдност между Административен съд – Сливен и Районен съд – Сливен, относно компетентния съд, който да разгледа жалба на С. „Л.-р.д.“ – [населено място], представлявано от председателя К. М., срещу уведомително писмо с изх. № А.-12-614/22.06.2016г. на директора на ТП Д. С., с което на основание чл. 31, ал. 4 ППЗЛОД е прекратен едностранно договор от 08.07.2010 г.
Първоначално производството е образувано пред Административен съд-Сливен по жалба на С. „Л.-р.д.“-гр. С. срещу уведомителни писма с изх. № А.-12-614/22.06.2016г. и № А.-11-636/28.06.2016г. на директора на ТП Д. С.. С определение № 214 от 01.09.2016г. по образуваното адм.д.№ 176/2016г. по описа на АС-Сливен е постановено разделяне и разглеждане в отделно производство на жалбата срещу писмо № изх. А.-11-636/28.06.2016г. на директора на ТП Д. С.. С протоколно определение от 13.09.2016 г. производството по жалбата срещу писмо изх. № А.-12-614/22.06.2016г. на директора на ТП Д. С. е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на РС-Сливен. Административният съд е приел, че направеното с писмо изх. № А.-12-614/22.06.2016г. изявление на директора на ТП Д. С. не носи белезите на индивидуален административен акт. Приел е, че се касае за прекратяване на облигационни отношения между С. „Л.-р. д.“ – [населено място] и ТП Д. С. по договор от 08.07.2010 г. за предоставяне за стопанисването на дивеча в ловно-рибарски район, сключен чрез пряко договаряне по реда на ЗЛОД и ППЗЛОД.
С определение № 1850 от 20.09.2016 г. Сливенският районен съд е прекратил образуваното гр.д. № 3926/2016г. и е повдигнал спор за подсъдност по реда на чл.135, ал.4 АПК. Изложил е съображения, че не е предявен иск, основан на договорни отношения между страните – не се търси изпълнение на съществуващ договор, нито е заявена цена на иска. Не е заявен и иск за съществуване или несъществуване на едно правно отношение. Вероятно се касае за спор между две ловно-рибарски сдружения относно регистрация на ловна дружинка и принадлежността на нейната ловна площ.
За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното:
Съгласно чл. 36, ал. 3 ЗЛОД държавните горски стопанства предоставят стопанисването на дивеча чрез пряко договаряне на ловните сдружения. Съгласно чл. 29, ал. 10 ППЗЛОД във връзка с чл. 31, ал.4 ППЗЛОД страните подписват допълнително споразумение към договора, когато ловна дружина премине в друго сдружение, а когато липсва съгласие между страните за подписване на допълнително споразумение, договорът се прекратява едностранно от директора на съответното държавно горско стопанство в частта относно ловно-стопанския район на ловната дружина, преминала в друго сдружение. В разглеждания случай отношенията между страните попадат в приложното поле на горните разпоредби. Спорът се свежда до правните последици на изявлението на директора на ТП Д. С., насочено към прекратяване договора от 08.07.2010 г. в частта, досежно ловната площ за дружинка „Сливен1“. Това изявление няма белезите на индивидуален административен акт, то изхожда от страна по гражданскоправна сделка, във връзка с прекратяване на договорно правоотношение.
Съдът е този който квалифицира процесуалните действия на страните, вкл. и исканията за защита и съдействие и сам преценява дали е сезиран с жалба срещу индивидуален административен акт или искова молба, независимо от използваните от страната правни понятия. В случая спорът е гражданскоправен във връзка със съществуването на договорно правоотношение между страните. Компетентен да го разгледа спора е гражданският съд, който следва да прецени редовността на исковата молба, правният интерес от иска,както и другите процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск.
По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по „жалба” на С. „Л.-р. д.“ – [населено място] против срещу уведомително писмо с изх. № А.-12-614/22.06.2016г. на директора на ТП Д. С., е Районен съд – Сливен, на когото да се изпрати делото.
Препис от определението да се изпрати за сведение на Административен съд – Сливен.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: