3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
С., 08.01. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на шести октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 3456/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 21.02.2014 год. по гр.д. №4511/2012 год. на СГС, ГК, ІІ В въз. състав, с което след като е отменено решението по гр.д. № 140616/2011 год. е постановено ново решение, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на Л. Й. М. , извършено на осн. чл. 325,т.9 КТ с акт №06/04.02.2011 год. на Изпълнителния директор на [фирма], същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „ватман” при [фирма] и дружеството е осъдено да й заплати сумата от 9 168,24 лв.- обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 12.02.2011 г. до 12.08.2011г.Присъдени са такси и разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Иска се отмяна на решението, ведно със законните последици и присъждане на разноски.
Ответницата по касация Л. Й. М. от [населено място] оспорва допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото.Изтъква, че въззивният съд не следи служебно за нарушения и пропуски в доклада на първата инстанция и няма задължение да изготви нов доклад по делото .
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт , поради което е процесуално допустима.
При въведената с ГПК /2008 г./ факултативност на касационното обжалване , за да се разгледа жалбата „ по същество” жалбоподателят на първо място следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. На второ място по отношение на формулирания правен въпрос ,касаторът следва да е обосновал изпълнението на допълнително основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 или 3 ГПК.
С представеното с касационната жалба Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване, касаторът е формулирал следния правен въпрос: „Когато установяването на релевантни за делото обстоятелства е разпределено от въззивния съд в тежест на страна, която не е носила доказателствена тежест пред първата инстанция, длъжен ли е въззивният съд да даде указания на страните за кои твърдения и факти не сочат доказателства.“
К. счита, че по отношение на този въпрос е изпълнен критерия по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
При така формулирания правен въпрос и посочено допълнително основание / критерий/ за допустимост на касационното обжалване, такова не следва да се допуска.
По следните съображения: Действително с определение от 12.12.2011 год. , имащо характер на доклад по делото, районният съд е възложил в тежест на ищцата да установи , че при ответника има друга свободна длъжност , респективно длъжност , предвидена за трудоустрояване , заета от нетрудоустроен работник или служител, чието изпълнение не е противопоказно за здравословното й състояние. В. инстанция не е извършила нов доклад, с който да даде указания на страните за ново разпределение на доказателствената тежест. С постановеното въззивно решение обаче, въззивният съд е приел, че с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест / чл. 154 ГПК отм./ работодателят- ответник следва да установи законосъобразността на заповедта за уволнение като докаже всички елементи на фактическия състав на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение в това число и липсата на друга подходяща за здравето на ищцата работа, която тя да заеме.Посочено е, че в тази връзка ответната страна е представила писмени доказателства,които са обсъдени. Съдът е приел, че с представените доказателства не е установено, че всички работни места ,предвидени за заемане от трудоустроени лица, са били заети. На второ място не са ангажирани доказателства , че ищцата не би могла да заеме останалите работни места за трудоустроени поради това, че не отговаря на изискванията за тях както за степен и вид физически натоварване, така и от гледна точка на квалификация и пр. С оглед на изложеното поставения правен въпрос не е обуславящ за изхода на делото. Действително въззивният съд е приел друго разпределение на доказателствената тежест в процеса, но не това е обусловило изхода на делото, а обстоятелството, че доказателствата, които ответникът , независимо от указанията на районният съд за разпределение на доказателствената тежест, е представил, не са достатъчни за да установят при условията на пълно доказване липсата на друга подходяща за здравето на ищцата работа. Същевременно въззивният съд не е имал задължението служебно да извърши нов доклад, с който да извърши ново разпределение на доказателствената тежест , доколкото във въззивната жалба няма такова изрично оплакване. В тази връзка виж т.2ТР №1/2013 год. на ОСГТК на ВКС по ТД №1/.
Доколкото поставеният въпрос не отговаря на изискванията за правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК касационното обжалване само на това основание не следва да се допуска.Последното е така, доколкото формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Същевременно следва да се посочи, че не е изпълнено и посоченото допълнително основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК доколкото относно задължението за изготвяне на нов доклад от въззивната инстанция, в какъвто смисъл е поставения от касатора въпрос, има задължителна съдебна практика /т.2 от ТР №1 от 09.12.2013 год. на ОСГТК на ВКС/
С оглед на изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.02.2014 год. по гр.д. №4511/2012 год. на Софийски градски съд, ГК ,ІІ –В въз състав .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: