ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35
София 16.10.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 13 октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова ЧЛЕНОВЕ: Ценка Георгиева
Бойка Ташева
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева дело № 2818/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Ю. М. от гр. Р., подадена от пълномощника й адв. А, срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, № 333 от 09.05.2008г. по в.гр.д. № 359/2008г. с което е обезсилено като недопустимо решение № 11 от 19.02.2008г. по гр.д. № 292/2007г. на Пещерския районен съд, с което е отхвърлен искът по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ на А. Ю. М., и производството по делото е прекратено.
Ответниците по жалбата Общинска Служба „Земеделие и гори“ гр. Б. и О. Б. не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на второ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу принципно подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, второ г. о., взе предвид следното:
За да обезсили първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че един от наследниците на Ю. А. К. – А. Ю. М. , е заявила пред ПК Ракитово със заявление № 149/1.10.1991 г. искане за възстановяване на принадлежалите на наследодателя й земеделски земи в землището на гр. Р., между които и ливада от 15 дка в м. „Озрим“. От представеното в преписката на ПК решение не може да се направи извод има ли произнасяне относно този имот, но това обстоятелство е без значение за спора. Съдът не е възприел доводите на ищцата, че подаденото заявление няма предмет, тъй като имотът попада в землището на гр. Б.. Това е така, тъй като в разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ППЗСПЗЗ е предвидено задължение за служебно изпращане на заявлението до компетентната ОбСЗГ /тогава ПК/.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които имат значение за точното прилагане на закона, а именно: За допустимостта на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, за наличието на писмен документ за предявяването на иска, за доказване на собствеността с предвидените в чл. 12 ЗСПЗЗ доказателства включително и гласни такива. В изложението обаче не се сочи кой е същественият материалноправен или процесуално правен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по които се е произнесъл съдът, но поради противоречивото му решаване от съдилищата произнасянето на ВКС е от значение за юриспруденциалното развитие на правото. По допустимостта на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ когато имотът е заявен за възстановяване, не е налице противоречива съдебна практика и такава не се сочи от касатора. Липсва каквато и да е обосновка за наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за селекция на касационните жалби, а именно произнасяне по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който решението на ВКС би допринесло за уеднаквяване на съдебната практика чрез тълкуване на непълни или неясни правни норми, с което ще съдейства за развитието на правото.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, № 333 от 09.05.2008г. по в.гр.д. № 359/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: