4
гр. д. № 907/2011 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 35
София, 13.01.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 6 декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 907/2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Р. М. С. е подал касационна жалба срещу решение от 22.02.2011 г. по гр. д. № 2539/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е обезсилено решение от 12.02.2010 г. по гр. д. № 8140/10 г. на Пловдивски районен съд като постановено по не предявен иск. К. довод е за необоснованост и незаконосъобразност на решението. В изложението по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК се поддържа, че е налице предпоставката по т. 1 за допускане касационна проверка на въззивното решение, тъй като съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос допустимо ли е въззивният съд да отменява решение и да задължава първоинстанционния да се произнася по иск, какъвто не е предявен.
Ответникът по касация намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
Срещу касатора е предявен от Н. П. иск по чл. 76 ЗС за предаване владението на: …” жилище разположено на ІІ (втори), надпартерен етаж от жилищната сграда построена в УПИ ХІІІ-103, кв. 526, по плана на [населено място]. С решение, по гр. д. № 8140/10 г. на Пловдивски районен съд е уважил иска като е осъдил касатора да предаде владението на: …”третия (втори надпартерен) етаж от жилищната сграда.
При проверка допустимостта на решението, въззивният съд е констатирал, че съдът се е произнесъл по предмет, с какъвто не е сезиран.
С писмени доказателства е установено, че ищецът е придобил правото на собственост върху описания имот и построената в него едноетажна жилищна сграда. През 1992 г. е преустроил без строителни книжа и издадени разрешения, чрез пристрояване и надстрояване на сградата в ресторантски комплекс „Каприз”. Незаконното строителство е узаконено през 2000 г. (акт за узаконяване № 2 от 10.08.2000 г. на ресторантски комплекс.). От представения одобрен архитектурен проект изготвен след заснемане на сградата в имота след извършеното преустройство чрез пристрояване и надстрояване се установява, че създаденият нов обект е на три нива, като в първо ниво е развит ресторантът, а в останалите две нива са изпълнени офиси. В исковата молба ищецът твърди, че е ползвал за живеене жилище във втория, (надпартерен етаж) от сградата. В представената декларация, изготвена от ищеца П. на основание чл. 14, чл. 28 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ, е посочил, че е собственик на жилище на 2 етаж от сградата. При извършване на описа на ресторанта, построен в сградата, срещу който имот е било насочено принудително изпълнение по изп. д. № 809/2007 г. на ЧСИ рег. № 757, изрично е записано, че …„на втория етаж (първи надпартерен) от сградата е разположено жилището на длъжника Н. П. със застроена площ от около 90 кв. м , до което се достига от стълбище с отделен вход от [улица] че то не е предмет на принудителните изпълнителни действия.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се твърди, че с решението са разрешени процесуалните въпроси: допустимо ли е въззивният съд да отменя първоинстанционното решение и да задължава съда да се произнася по предмет, с искане за който не е сезиран, които въпроси са от решаващо значение за определяне предмета на спора и допустимостта на иска. Направено е позоваване на предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК като се твърди, че тези въпроси са решение в противоречие с постоянната съдебна практика : решение от 25.04.1993 г. по гр. д. №211/93г. на ВКС, решение от 23.10.1963 г. по г д. № 1632/63 г., решение по гр. д. № 1341/83 г. и решение по гр. д. № 1917/78 г.
Тези решения са постановени преди влизане в сила на ГПК от 2008 г., поради което не съставляват практика на ВКС по смисъла на чл . 280, ал. 1, 1 ГПК.
Разрешените от съда процесуални въпроси са дадени в унисон на постоянната практика на ВКС относно това, че предмета на спора следва да е посочен ясно, недвусмислено в исковата молба и да се установява от представените доказателства. В исковата молба етажа, на който се намира жилището, е посочен с изписването на римската цифра ІІ, с изписване на думите „втори етаж”, като в скоби е поставена думата /надпартерен/, която пояснява също местонахождението на жилището на ищеца. Употребата само на думата „надпартерен”, сочи че това е етажа над първия, приземен етаж. С термина „приземен етаж” се означава етажа в сградата разположен на и над котата на средното ниво на прилежащия тротоар (на прилежащия терен към улицата), съгласно легалната дефиниция, дадена в §5, т. 50 от ДР на ЗУТ.
Изводът за местонахождението на „жилището”, предмет на иска, е обоснован и с представените писмени доказателства, които безпротиворечиво установяват, че в създадения в резултат на пристрояване и надстрояване обект не съществува жилище. В този смисъл са констатациите на вещото лице М. Е., изпълнила допуснатата и приетата по делото техническа експертиза, която след оглед и проверка на документите за узаконяване на извършеното в имота строителство е констатирала, че съществувалата едноетажна сграда е пристроена и надстроена, в резултат на което е изпълнен Ресторантски комплекс, с обща разгъната застроена площ (Р.) от 813.11 кв. м., като съществуващата в момента на огледа сграда е с кота корниз 6.50 от запад и 8.30 м. от изток. Съдия–изпълнител при извършения опис на имота на 11.06.2008 г. е записал в протокола, че предмет на принудително изпълнение е ресторантския комплекс „Каприз”, разположен на партерния етаж от сградата, с разгъната застроена площ от 373 кв. м., а помещенията на втория етаж от сградата се ползват за живеене от ищеца и не са предмет на принудителните действия по изп. д. № 809/2007 г.
В обявлението за провеждане на публична продан по изп. дело имотът е описа като: „1/2 ид. ч. от ресторантски комплекс „Каприз” в М., построен в УПИ ХІІІ-103, в кв. 526 по плана на Източна индустриална зона, в [населено място], който е с Р. от около 373 кв. м. и лятна градина от 158 кв.”.
В Постановлението за възлагане в полза на касатора на продадения чрез публична продан недвижим имот, той е описан като: „ ? ид. ч. от УПИ ХІІІ-103, в кв. 526 по плана на [населено място], с площ от 511.80 кв. м., ведно с ? ид. ч. от ресторантски комплекс „Каприз”, който е с Р. от около 373 кв. м. и лятна градина от 158 кв.”. В обявлението за продажба на имота и в постановлението за възлагането му е допуснат пропуск да се индивидуализира продадения ресторантски комплекс и с белега „етажност”, както това е направено в протокола за опис на имота, срещу който е насочено принудително изпълнение. Въпреки това изводът за местонахождението на имота, предмет на иска по чл. 76 ЗС, съответства на заявеното с исковата молба и представените доказателства.
Поставените процесуални въпроси не обуславят общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение по тях.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.02.2011 г. по гр. д. № 2539/2010 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: