О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
София, 25.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 14.01. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 760/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от ”Б” О. гр. В. с вх. № 2* от 24.06.2009 год. на Варненския апелативен съд, срещу решение №86 от 11.05.2009 год. по в.т.д. №130/2009 год. на Варненския апелативен съд,Т. О., с което е потвърдено решение № 573 от 23.12.2008 год. по т.д. №333/2008 год. на Варненския окръжен съд, Т. О., с което е уважен предявеният от „З” А. , гр. В. против касатора иск с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл. 258 ЗЗД за сумата 61 425.36 лв., представляваща неизплатено задължение по Договор за поддръжка на общата инфраструктура в к.к.”З”№600/17.11.2003 год., сключен на 01.08.2003 год., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 13 679.39 лв., обезщетение за забава от падежа на всяко дължимо плащане до завеждане на иска. Варненският апелативен съд е приел, че с този договор ищецът „ пясъци” А. е поел задължение лично или чрез свои дъщерни дружества за подържане на общата инфраструктура на комплекса, включваща В и К мрежи, отводнителна система, паркови и други зелени площи, плажна ивица, външно ел.захранване, пътища, паркинги, пешеходни алеи и тротоари. Така поетите дейности са определени като поето задължение за услуги, престиране на трудов резултат, а Договорът за поддръжка на общата инфраструктура е квалифициран като договор за изработка с правно основание чл.258 и сл. ЗЗД. Прието е, че дружеството ищец заплаща консумираната ел.енергия за общата инфраструктура в качеството си на потребител по смисъла на чл.92, т.4 ЗЕ, а останалите собственици на хотели, като ползватели на общата инфраструкстура , какъвто е и ответното дружество -касатор „Б” ООД”, следва да заплащат съответните части от това задължение.говорената с него престация не съставлява дейност на доставчик, производител или на преносно разпределително предприятие, поради което не попадат в приложното поле на ЗЕ. Съдът е приел също така, че ищецът е потребител и на В и К услуги по отношение на общата инфраструктура на комплекса, като целта на сключения договор е възмездяване на платените цени, ремонтни и други дейности, включени в общата инфраструктура, която ползват и другите собственици на самостоятелните приватизирани обекти, какъвто е ответното дружество, като собственик на хотелски комплекс „М”. Претендираните разходи са направени от ищеца в качеството му на концесионер, произтичащи от задължения, които могат да бъдат поети според съда и спрямо трети на концесионното правоотношение лица. С оглед предмета и целта на сключения Договор за поддръжка на общата инфраструктура в к.к.”Златни пясъци, той е действителен, защото не противоречи на специалните нормативни актове като Закон за енергетиката, Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги , ЗМВР и др.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Изводите на съда, че няма законови пречки поетото от ищцовото дружество задължение спрямо трети на концесионното отношение лица, противоречат на Закон за концесиите, определящ реда и кръга от лица, имащи право да извършват дейност по поддръжка на плажната ивица. Подържа становището си, че договорът е нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, защото извършваната от ищеца дейност по изграждане и подържане на ел.съоръжения противоречи на специалния закон – ЗЕ. Не е представен договор, сключен с В и К оператор, поради което не е доказано и качеството му на потребител на В и К услуги, от което следва, че договорът противоречи и на Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. Твърди, че договорът е нищожен и поради противоречие с чл.18 от Конституцията и със Закон за концесиите.
Като основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът „Б” О. гр. В. сочи „произнасянето по процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на парвото”. Счита, че такъв въпрос е приложното поле на разпоредбата на чл.146, ал.1 т.3 ГПК. Твърди, че в доклада си по делото първоинстанционният съд е приел за безспорни някои обстоятелства, а след това е допуснал и обсъждал доказателства по тях. Обсъждането на доказателства за приети за безспорни обстоятелства, според касатора представлява съществено процесуално нарушение. Подържа, че приложното поле на чл.88 ЗЕ и по- конкретно допустимо ли е при наличието на специален закон, визираните в него дейности да бъдат извършвани от други правни субекти, извън тези, орторизирани със специалния закон, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба оспорва основанията за достъп до касация, както и основателността и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът ”Б” О. гр. В. не е формулирал точно и мотивирано , както го задължава чл.284, ал.3, т.1 във вр. с ал.1, т.3 ГПК общото основание за достъп до касация- а именно разрешаване на материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Той е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска. Произнасянето по спорното право или правоотношение представлява разрешаване на правните въпроси, обусловили правните изводи на съда по конкретния спор. Посоченото приложно поле на чл.146, ал.1, т.3 ГПК не представлява разрешаване на такъв въпрос. Съобразно посоченото в чл.146, ал.1 ГПК съдържание на доклада, той представлява определена със съдействието на съда и участието на страните основа за бъдещото разглеждане на делото, но не и разрешавне на правния въпрос от значение за изхода по контретното дело. Самият касатор твърди, че в доклада си по делото първоинстанционият съд е допуснал процесуално нарушение. Също е следвало да бъде проверено по реда на инстанционния контрол пред въззивната инстанция, но такъв довод не е навеждан от касатора, поради което и е недопустимо да се навежда за първи път пред Върховния касационен съд.
Преповтаряните от касатора „Б” О. в И. към касационната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение, като такива за допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за достъп до касационно обжалване. Те са изброени изчерпателно в чл.280, ал.1 ГПК и са различни от основанията за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК.
Общо поставеният въпрос за съотношението на специален към общ закон също не представлява основание за достъп до касация. Правният въпрос трябва да бъде от значение за изхода по конкретното дело. Касаторът не е посочил коя конкретна дейност, извършвана от ищцовото дружество, следва да се регламентира от специалните закони. При това съдът е приел, че дейностите, предмет на Договора за подържане на общата инфраструктура, са извън тези, регламентирани от специалните закони- Закон за енергетиката и Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. Изпълнението на поетото задължение за подържане общата структура на комплекса, в частта външно ел.захранване, произтича според съда от дейността му на краен потребител по смисъла на чл.92, т.4 ЗЕ, която е различна от тази на „енергийно предприятие”по смисъла на т.24 от ДР на ЗЕ. По смисъла на закона енергийното предприятие като юридическо лице осъществява дейност по производство, преобразуване, пренос, съхраняване и разпределение на електрическа енергия. Дали дейностите, които е осъществявал ищецът въз основа на Договора за поддръжка на общата инфраструктура са такива на потребител или на енергийно предприятие и дали страните по него са изпълнявали поетите си задължения да заплащане на разходите по поддръжката на общите части на комплекса, е въпрос на установяване и възприемане на фактическата обстановка по делото и на тълкуване на договора. Тълкуването на договора, е дейност на съда, насочена спрямо страните по него и за разлика от тълкуване на нормативния акт, няма неопределен брой адресати, поради което не може да бъде от значение за развитие на правото.
Искането на касатора за определяне приложното поле на чл.88 ЗЕ също не представлява посочване на допълнителното основания за достъп до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Нормата е ясна и категорична, а поради законовите дефиниции на употребените в нея понятия/вж.т.22-24 от ДР на ЗЕ, съдържащи легална дефиниция на понятията „електроразпределителна мрежа”, „енергиен обект”, „енергийно предприятие”/, не се нуждае от изправително тълкуване.
Разноски в полза на „З” А. не следва да се присъждат, тъй като не е доказано извършването им, а така също и не са поискани.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №86 от 11.05.2009 год. по в.т.д. №130/2009 год. на Варненския апелативен съд,Т. О.
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: