О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 350
София 10.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 1985/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Т. Г. Д. чрез процесуалния представител адв. А. Г. С. е обжалвала въззивното решение на Сливенския окръжен съд от 05.02.2014г. по гр.д.№ 536/2014г.
Ответникът И. М. Д. лично и в качеството му на едноличен търговец [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] е подал отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок , отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението по чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Сливенският окръжен съд е потвърдил решението на Сливенския районен съд № 644 от 23.07.2013г. по гр.д.№ 5837/2012г., с което е отхвърлен иска, предявен от Т. Г. Д. срещу И. М. Д. за признаване на частична трансформация за 7000/23 000 ид.ч. в придобиването на недвижим имот – апартамент № 1 , жилищен блок №4 , @@11@ [населено място] и срещу [фирма] на същото основание за 8000/23 000 ид.ч. от апартамента.
Възизвният съд е приел, че жилището е придобито от [фирма] преди сключване на брака между страните, то няма характер на съпружеска имуществена общност и ищцата не би могла да придобие права по презумпцията на чл. 21 ал.3 СК – имуществото, което придобива физическото лице, действащо като едноличен търговец, възниква в патримониума на търговеца. Данните по делото касаещи начина, по който са заплащани кредитните вноски засягат други облигационни отношения съществуващи между страните, но не и придобиването на имота в режим на съпружеска имуществена общност.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставят въпроси, свързани с допустимостта на решението, а именно : задължен ли е въззивният съд да следи служебно за допустимостта на обжалваното пред него първоинстанционно решение; задължен ли е съдът при направени оплаквания във въззивната жалба за допуснати нарушения във връзка с доклада по делото , да даде указания на страните за възможността да предприемат съответните процесуални действия за посочване на относими доказателства. Поддържа се противоречие между обжалваното решение и ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК.
Въпросите не са обуславящи за делото, защото недопустимостта се обосновава с дадена неправилна квалификация на предявения иск от въззивния съд. Правната квалификация на иска е част от решаващата дейност на съда по приложението на закона и неправилната правна квалификация не води до недопустимост на постановеното решение. В разглеждания случай ищцата по делото – касатор не е възразила срещу доклада по чл.146 ГПК, изготвен от първоинстанционния съд , а във въззивната жалба изрично е посочила, че предявеният иск е с правно основание чл. 23 ал.2 СК срещу И. М. Д. и по чл.124 ал.1 ГПК срещу него в качеството му на едноличен търговец. При изрични твърдения в исковата молба , че претендира собственост на основание трансформация на лично имущество, въззивният съд не е имал основание да разгледа иска на друго основание. Вторият въпрос също не е от значение за делото, защото във въззивната жалба липсва довод за неточност на доклада по делото и при разглеждане на спора на същото основание, въззивният съд не е имал задължение да дава указания на страните за необходимостта от събиране на доказателства във въззивното производство – ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК.
Въпросът за задължението на въззивния съд да укаже на ищцата да уточни обстоятелствената част на исковата молба също не е решаващ за делото, тъй като такова задължение съдът би имал при нередовна искова молба, а в случая всички факти и обстоятелства, на които се основава иска са изложени подробно и съответстват на петитума. Изрично в исковата молба е записано, че се претендира собственост на основание трансформация на лично имущество, както и на заплащането на жилището със семейни средства по време на брака и тези твърдения не задължават съда да дава указания на ищцата да установява друго правоотношение, по което тя би могла да стане собственик на имота.
По изложените съображения поради отсъствие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд от 05.02.2014г. по гр.д.№ 536/2014г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: