О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
София, 13.05. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осми май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 1180 по описа за 2014 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна касационна жалба, подадена от С. И. С., Д. П. С. и А. С. С., представлявани от адв. К. И. М. от АК София, срещу въззивно определение № 651/02.12.2013 г. на Варненския апелативен съд, по частно гр.д. № 537/2013 г.
Жалбоподателите излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Молят за присъждане на съдебноделоводни разноски.
Насрещната страна [фирма], действаща чрез клона си „А. Б. – клон Б.” КТЧ, [населено място], чрез адв. Е. Г. Д. от АК София е отговорила, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на частната жалба. Моли за присъждане на сдебноделоводни разноски.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.
Представено е и изложенение с основания за допускане на касационното обжалване.
За да са произнесе, съдът съобрази следното:
[фирма], чрез клона си „А. Б.– клон Б.” КТЧ, [населено място], е предявила срещу С. И. С., Д. П. С. и А. С. С., последният действащ със съгласието на своята майка Д. С., иск за обявяване на относително недействителни спрямо ищеца на три дарения, извършени от С. С. в полза на съпругата му Д. С. и сина му А. С.. В исковата молба се твърди, че банката – ищеца е предоставила кредит на [фирма], представлявано от С. С., по който последният е и поръчител. В полза на банката, срещу длъжника и поръчителя, е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Поръчителят С. се е разпоредил чрез дарение, с три свои имота, в полза на съпруга и низходящ, с което уврежда интереса на кредитора.
Ответниците са предявили насрещен иск за нищожност на трите дарения.
Варненският апелативен съд,като потвърдил определението на първостепенния Силистренски окръжен съд, е отказал да приеме насрещния иск по съображения, че е недопустим, защото липсва правен интерес от иск по чл. 26 ЗЗД, при вече предявен иск по чл. 135 ЗЗД.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че с оглед точното приложение на закона и за развитие на правото, касационно обжалване следва да бъде допуснато по въпроса: по образувано производство по чл. 135 ЗЗД, имат ли правен интерес ответниците да предявят насрещен иск за нищожност на сделката, предмет на главния иск.
Интерес от искова защита е налице, когато между насрещните страни има правен спор, а такъв е налице при неоснователното отричане на субективно материално право, което съществува или неоснователно претендиране на субективно материално право, което не съществува, чрез спор относно фактите и/или правото (тяхното възникване, съдържание или съществуване). Предявеният иск по чл. 135 ЗЗД не изключва правният интерес и възможността за предявяване на насрещен иск за приобретателя по сделката, с твърдение, че същата сделка е нищожна – ако е такава, то неоснователен ще е искът по чл. 135 ЗЗД и приобретателят – ответник няма да носи отговорност за разноски за исковото и изпълнителното производство; нищожността има действие спрямо всички, включително и в отношенията между съконтрахентите по сделката и приобретателят може да търси връщане на даденото по нищожната сделка, отговорността при погиване или унищожаване на вещта са за собственика – праводател.
Разрешението, дадено от въззивната инстанция противоречи да дадения отговор, но крайният резултат е правилен.
Насрещният иск е предявен като евентуален на главния, а подобно съединяване, с оглед естеството на двата спора, е недопустимо, защото възражението за нищожност на сделката е по характера си преюдициално на искането тя да бъде обявена за относително недействителна само спрямо трето лице – кредитора.
Освен това, в случая няма предявен друг иск, различен от главния. Ответниците, при същите правопораждащи юридически факти, изложени в исковата молба, твърдят различна от чл. 135 ЗЗД, правна квалификация. Според С. С., Д. С. и А. С., след като прехвърлителят и приобретателите целят с даренията да увредят интересите на кредитора, то договорите са противни на закона и на добрите нрави, поради което и – абсолютно недействителни. Сочене на различна правна квалификация, не значи, че са предявени различни искове, а и в случая, нормата на чл. 135 ЗЗД се явява специална, като чрез павловия иск законодателят брани единствено кредитора, не и длъжника и третите лица по сделка, чиято цел е била да се злепоставят интересите на кредитора.
На практика, ответниците са предявили иск, който е на разположение само на кредитора, не и на длъжника – праводател и приобретателя по сделката. Квалифициране на порока като абсолютна нищожност, не е част от предмета на иска и е от компетентността на правораздавателния орган, който прилага точно материалния закон, според въведените факти и петитум и не е длъжен да се съобрази с поддържаната от страните квалификация.
В заключение, правилно, като краен резултат, е отказано приемането на насрещния иск, както и преценката, че такъв иск е недопустим. Определението следва да бъде оставено в сила.
Частното производство е във връзка с допустимостта на насрещния иск, поради което съдебноделоводните разноски по него, нямат отношение към крайния резултат по спора по г. д. № 33/2013 г. на Силистренския окръжен съд. С. И. С., Д. П. С. и А. С. С., последният действащ със съгласието на майка си Д. С., следва да понесат тежестта за съдебноделоводните разноски, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК. Насрещната страна е поискала присъждане на разноски, но не е представила доказателства да е сторила такива, поради което молбата й следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно определение № 651/02.12.2013 г. на Варненския апелативен съд по частно гр.д. № 537/2013 г.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно определение № 651/02.12.2013 г. на Варненския апелативен съд по частно гр.д. № 537/2013 г.
РАЗНОСКИ не се присъждат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: