О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
София, 13.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 16.05.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 384/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Б. А. К. и Г. Д. Н. и двамата от [населено място],чрез пълномощника им адвокат Д. В. против решени №110/07.03.2012г. на Врачански окръжен съд,постановено по гр.д.№66/2012г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №225/29.07.2010г.,постановено по гр.д.№308/2009г. по описа на Районен съд [населено място] в обжалваните му части-за уважаване на предявения иск с правно основание член 108 ЗС и за заплащане на обезщетения по член 73,ал.1 ЗС.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват/цитирам/:
„Основанията за да искаме касация на решението на Окръжен съд [населено място] постановено по горното гр.д. е,че съдът се е произнесъл по материално правен и процесуалноправни въпроси.За това си искане се позоваваме на разпоредбата на член 280 ал.1,т.3 от ГПК.Поставяме като значим за спора и точното прилагане на материалния закон въпроса:придобили ли са касаторите процесните 36 кв.м, въз основа на приложения нотариален акт имот и владението на същия по вече от пет години-чл.79 ал.2 от ЗС или процесните кв.м са на ответниците по жалбата и дължат ли касаторите заплащане на обезщетение по чл.73 от ЗС и за какво дължат това заплащане за застроен имот или само за 36 кв.м земя и ако се дължи какъв е размера след като за земята няма заключение нито други данни за стойността.В конкретния случай такъв е и процесуалния въпрос за предмета на доказване и доказателствената тежест.Следвало ли е първоинстанционният съд да даде ход на исковата молба след като същата не е вписана съгласно изискванията на чл.112 и сл. от ЗС.По така посочените въпроси считам,че неправилно е уважен иска с правно основание член 108 от ЗС.К. са закупили бетоновата площадка с приложения по делото нот.акт №69,том І н.д.110/2002г. на 11.04.2002г. и върху тази площадка са изградили навеса поради това,че е построен без съответните книжа е премахнат,но те владеят цялата площадка и процесните 36 кв.м,тъй като това им е до входа за стария и новия стан също закупени от тях.При уважаване на иска за тези 36 кв.м касаторите ще са лишени от възможността да имат вход към посочените стар и нов стан където упражняват производствена дейност каменоделство.Не е налице владение без правно основание както приема съдът.”,
след което се излагат доводи и твърдения,че неправилно е уважен и иска с правно основание член 73 от ЗС,като в заключение в изложението си касаторите твърдят,че/цитирам/:
„Поставените въпроси за разрешение от ВКС ще са от значение за за правилното прилагане на материалния закон и ГПК”.
Ответникът по касационна жалба [фирма] [населено място],в писмения си отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
Хипотезата,на която се позовават касаторите в изложението си за допускане на касационно обжалване,визирана в текста на член 280,ал.1,т.3 ГПК,изисква правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,/а не разрешаването на посочените от касаторите въпроси от касационния съд,както те сочат в изложението си/,е от значение за точното прилагане на закон,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни и противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,съгласно възприетото в т.4 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС.Аргументи в тази посока липсват в изложението на касаторите по член 284 ал.1,т.3 ГПК.Видно от цитираното почти изцяло изложение на касаторите то съдържа изключително касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на член 280 ал.1 ГПК.Това е така,защото контрола за законосъобразност на постановеното въззивно решение ще се извърши след допускането му до касационно обжалване в производството по член 290 ГПК.
Освен това,в изложението на касаторите липсва формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото ,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.Сочените като такива,видно от горецитираното изложение, са по същество на спора,които се решават от съда ,в зависимост от събраните по делото доказателства и оценката им от съда.Приетото в т.1 на горепосоченото тълкувателно решение на ВКС изисква касаторът за изложи точна и ясна преценка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението на касаторите,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Н. на правния въпрос от касатора,както е и в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №110/07.03.2012г. на Врачански окръжен съд,постановено по гр.д.№66/2012г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Б. А. К. и Г. Д. Н.,и двамата от [населено място] да заплатят на [фирма] [населено място],сумата 200 лева/двеста лева/,разноски по делото,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат,за настоящата касационна инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: