6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
София, 20.05. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………..……………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1211 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК и е образувано по две касационни жалби, подадени от страните по спора, чието разрешаване е било предмет на атакуваното с тях решение 2029/6.ХІ.2013 г. на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в,, постановено по т. дело № 1716/2013 г. С този съдебен акт е било признат за установен – на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 от Закона за промишления дизайн – фактът на извършено нарушение от страна на пловдивското [фирма] на правото на ищеца „Д. Ф.” С.А. (societe par actions, anonyme) със седалище в [населено място] (Angers), департамент Мен е Л., Френската република, върху регистриран дизайн на Общността №[ЕИК]-008 с приоритет от 16.ІІІ.2004 г., извършено в периода 2007-2008 г., посредством разпространяване в търговската мрежа на продукт (детски/бебешки колички), идентичен с този, защитен от дизайна, като с друга част от същото решение е бил отхвърлен обективно кумулативно съединения осъдителен иск с правно основание по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗПД – за преустановяване на същото нарушение.
Касационната жалба с вх. № 14930 от 18.ХІІ.2013 г. на ищцовото френско акционерно д-во, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК, е насочена против частта от това въззивно решение, с която бил отхвърлен осъдителния иск на този търговец срещу ответното пловдивско търговско д-во с правно основание по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗПД: за преустановяване на установеното по това дело нарушение.
Оплакванията на френското акционерно д-во са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в така посочената негова отхвърлителна част, както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В тази връзка се инвокира довод, че с отхвърлянето на осъдителната претенция се „препятства възможността за правна защита по чл. 296 НК за периодите след завеждането на иска и занапред” и затова се претендира частичното касиране на въззивното решение и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който този осъдителен иск да бъде уважен – „със законните последици”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „Д. Ф.” С.А. обосновава приложно поле на касационното обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част от решението си САС се е произнесъл по следните два правни въпроса, релевантни за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, понеже липсвала съдебна практика по тях:
1/ „Представлява ли съдебното решение за осъждане на ответника да преустанови нарушението по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗПД съдебна забрана за преустановяване на нарушението, извършено до приключване на делото или включва в себе си и съдебна забрана да се извършва нарушението за в бъдеще?”;
2./ „За уважаване на иска по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗПД необходимо ли е установяване на нарушение по време на процеса в двете съдебни инстанции или е достатъчно да е извършено нарушение в някой момент /преди началото на съдебния процес или само в хода на делото пред първата съдебна инстанция/ за да се забрани на ответника извършването на това нарушение?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация /и по исковете/ [фирма]-гр. Пловдив писмено е възразило чрез двамата свои процесуални представители по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част, претендирайки за потвърждаването му.
Съответно касационната жалба на ответното по исковете [фирма]-гр. Пловдив с вх. № 14216/20.ХІІ.2013 г. е насочена срещу другата част на същото въззивно решение: тази с която установителния иск с правно основание по чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПД е бил уважен с признавана на факта на извършеното от него в периода 2007 – 2008 г. нарушение на промишлен дизайн, регистриран от френското акционерно д-во. Оплакванията на пловдивския касатор са за постановяване на въззивното решение в тази негова част както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира частичното му касиране, вкл. и досежно присъдените в тежест на този търговец разноски в размер на сумата от 486.15 лв., и постановяване на съдебен акт по съществото на спора, с който искът по чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПД да бъде отхвърлен, ведно със законните последици /разноски/.
В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК пловдивският търговец касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната установителна част от решението си САС се е произнесъл – „неправилно и незаконосъобразно” – по следните четири материално- и процесуалноправни въпроси:
1./ „Материалноправният въпрос по тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 23 ЗПД във връзка с чл. 110а от Регламент 6/2002 г.”;
2./ „Процесуалноправният въпрос при наличието на две приети противоречиви заключения по de facto едни и същи задачи, депозирани от две тройни СТЕ (първоначална и допълнителна), дали съдът следва да обсъди и двете заключения заедно с останалите доказателства по делото, в т.ч. да съобрази и факта, че едното от тях е подписано с особено мнение, в светлината на задължението си по чл. 202 ГПК?”;
3./ „Процесуалноправният въпрос при наличието на две приети противоречиви заключения по de facto един и същи задачи, депозирани от две тройни СТЕ (първоначална и допълнителна) дали липсата на оспорване на второто от тях по смисъла на чл. 200, ал. 3, изр. 1 ГПК придава обвързваща съда доказателствена сила на това заключение и освобождава съда от задължението му да го обсъди с останалите доказателства по делото?”;
4./ „Процесуалноправният въпрос по прилагането по аналогия на разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от Закона за патентите и регистрацията на полезни модели при искане от ответника за спиране на производството по предявен иск за нарушение на права върху промишлен дизайн на Общността, поради образувано производство за заличаване на регистрацията на процесния дизайн пред ОХИМ, А., Испания.”
Формулираните „въпроси” с номера 1 и 4 били от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: предвид необходимостта от създаване на съдебна практика по тях, понеже такава липсвала, а с оглед настъпилите в законодателството и обществените условия у нас промени като резултат от присъединяването на България към Европейския съюз „и все по-интензивно развиващата се интеграция между страните-членки на ЕС”. Докато останалите два процесуалноправни въпроса били решени в противоречи с практиката на ВКС, обективирана в следните две, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на отделни състави от неговата гражданска колегия: Р. № 58/13.ІІ.2012 г. на І-во г.о. по гр. д. № 408/2010 г. Р. № 113/28.ІІ.2011 г. по гр. д. № 1062/2010 г.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация френско акционерно д-во „Д. Ф.” писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в частта му, с която е бил уважен установителния иск с правно основание по чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПД, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, всяка една от двете касационни жалби, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
1. По касационната жалба на ищцовото френско акционерно д-во „Д. Ф.”:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е бил отхвърлен осъдителния иск на този търговец с правно основание по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗПД, предявен срещу ответното [фирма]-гр. Пловдив, САС е приел, въз основа на изслушаното по делото заключение на ССЕ, че всички детски колички „Ф.”, внесени от ответника през 2007 г., са били вече продадени, както и че липсват данни след датата 19.ІІ.2007 г. да е осъществяван внос на други партиди от продукта, съдържащ един от защитените промишлени дизайни на ищеца /№[ЕИК]-008/, респ. че такива са били предлагани за продажба на българския пазар до приключване на съдебното дирене.
Следователно формулираните от френския касатор правни въпроси са с изцяло хипотетичен характер: те обективно не могат да са такива от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, след като преди всичко не са от значение за изхода на делото. Съгласно т.т. 1 и 4 от задължителните за съдилищата в Република България постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Същият би бил от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството или обществените условия промени. В заключение, при ясната процесуална разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК, според която решаващият съд взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, а и предвид съществуването на аналогични на правилото на чл. 57, ал. 1, т.т. 1 и 2 ЗПД защитни разпоредби в Закона за авторското право и сродните му права, както и в Закона за търговските марки и географските означения и съответно – на съдебна практика по тях, при констатираната липса на конкретни доводи, които да са наведени от страна на френския касатор в подкрепа на тезата му за наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК – като обуславяща приложно поле на касационния контрол, достъпът до последния ще следва да му бъде отказан.
2. По касационната жалба на ответното [фирма]-гр. Пловдив:
Съгласно разясненията в мотивите към т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Практически в пунктове 1 и 4 от изложението на пловдивския търговец касатор по чл. 284, ал. 3 ГПК няма формулирани въпроси, по които САС да се е произнесъл с атакуваната установителна част от решението си, за да може да се преценява релевантни ли са били те за изхода на делото и съответно – от значение ли са за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Що се отнася до останалите два процесуалноправни въпроса /по пунктове 2 и 3 на изложението/, те се отнасят изцяло до правилността на въззивното решение в атакуваната от тази касатор негова част и поради това обективно не са годни да обосноват приложно поле на касационния контрол.
В заключение, както решение № 8092/6.VІ.2012 г. по адм. дело № 4054/2012 г. на І-во отд. на ВАС, така и Р. № 5981/26.ІV.2012 г. по адм. дело № 9354/2011 г. на VІІІ-мо отд. на ВАС, не са постановени по реда на чл. 290 ГПК и след като по естеството си въобще не са „практика на ВКС”, те обективно не попадат в предметния обхват на предпоставката за допустимост на касационния контрол по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2029 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 6.ХІ.2013 г., постановено по т. д. № 1716/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2