О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
С., 25.06.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2735/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба на Стана Н. И. и К. И. С., чрез пълномощника им адвокат Г. С. от САК, против решение № 172 от 02.04.2014г. по в. гр. д. № 751/2013 г. на Плевенски окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение подадената от същите лица молба по чл. 250 ГПК за допълване на постановеното по делото решение № 600 от 15.11.2013 г., като бъде разгледан и предявеният от тях иск по чл. 124, ал. 1 ГПК относно законосъобразността на решение на УС на П. „Изгрев-М”, [населено място] бряг от 10.04.2007 г.
В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради противоречие с материалния закон. Изложени са твърдения за противоречие на същото с практиката на ВКС във връзка с определяне правната квалификация на иска и с предмета на доказване при предявен отрицателен установителен иск. Според касаторите, въззивната инстанция не е взела предвид решение № 706 от 27.12.2004 г. по гр. д. № 118/2004 г. на ВКС, І т. о. относно приложението на чл. 22, ал. 2 ЗК, от което е следвало да бъде направен извод за незаконосъобразност и на процесното решение на УС на Кооперацията от 10.04.2007 г., какъвто вече е направен по отношение на предходно негово решение от 2002 г.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите молят за допускане на касационния контрол на всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК с твърдението, че въззивният съд „не се е произнесъл по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, който кооперацията на основание чл. 237 ГПК е признала”. Изложени са доводи за допуснато нарушение на чл. 22, ал. 2 ЗК при вземане на атакуваното решение и за несъобразяване на решение № 706 от 27.12.2004 г. по гр. д. № 118/2004 г. на ВКС, І т. о.
Ответникът по касация – П. „Изгрев-М”, [населено място] бряг – не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да остави без уважение молбата на Стана Н. И. и К. И. С. за допълване на постановеното по делото решение с произнасяне по предявения от тях иск по чл. 124, ал. 1 ГПК относно законосъобразността на решението на УС на Кооперация „Изгрев-М” от 10.04.2007 г., въззивният съд е приел за достатъчно, че протоколът от посочената дата е подписан от четиримата членове на УС. Освен това е взел предвид и обстоятелството, че с протокол от 02.06.2007 г., подписан от съдружниците-учредители на [фирма], [населено място] бряг, същите са одобрили, приели и подписали учредителен договор на дружеството.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Напълно достатъчно основание за това е липсата на поставени от касаторите въпроси, по отношение на които да бъде извършена преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК – както за релевантност към изхода на делото, така и за наличие на всяко едно от трите заявени основания. В противоречие със задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа единствено съображения, относими към правилността на обжалвания акт, но не и такива, които касационната инстанция, в съответствие с правомощията си по посоченото тълкувателно решение, би могла да квалифицира като въпроси, подлежащи на обсъждане с оглед изискванията на чл. 280 ГПК.
Следва да се отбележи, обаче, че дори и при надлежно заявени въпроси, касационното обжалване не би могло да бъде допуснато и поради това, че не е доказано нито едно от поддържаните основания. Единственият цитиран от касаторите съдебен акт е решение № 706 от 27.12.2004 г. по гр. д. № 118/2004 г. на ВКС, І т. о., постановено по реда на отменения ГПК, което е напълно ирелевантно за настоящия казус, тъй като касае законосъобразността на друго решение на УС на ответната кооперация. Поради липсата на относима съдебна практика не може да се счете, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, а поради бланкетното му посочване и отсъствие на каквато и да било аргументация – не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 172 от 02.04.2014 г. по в. гр. д. № 751/2013 г. на Плевенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: