О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
гр.София,
25.07.2018 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ЖИВА ДЕКОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч. гр.д. № 2767 описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение от 27.04.2018г., постановено по ч.гр.д. № 128/2018г. на АС Велико Търново, с което е потвърдено определение от 16.01.2018г., постановено по гр.д. №18/2018г., на Великотърновския окръжен съд за оставяне оставена без разглеждане подадената въззивна жалба от Ц. П. М. против решението от 08.11.2017г. на Великотърновския районен съд по гр.д. №2251/2017г. и е прекратено производството по в.гр.д. №18/2018г
Частният жалбоподател – Ц. П. М. , чрез процесуалния си представител моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение. Моли също така въззивното определение да бъде отменено като поддържа доводи за неправилност на въззивното определение, поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост по подробно изложени в жалбата съображения.
Ответниците И. А. П. и П. Д. П. не вземат становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е допустима.
РС Велико Търново е образувал гр.д. №2251/2017г. по молбата на И. А. и П. Д., с правно основание чл.9 и чл.12 ал.1 от ЗЛС, а именно съдът да постанови решение, с което по реда на чл.9 от ЗЛС да обяви И. Д. за отсъстващо лице, както и на основание чл.12 ал.1 от ЗЛС да предостави на молителите правото временно да се ползват от правото на ползване върху всички недвижими имоти, предмет на НА №871/18.06.2013г. на Великотърновски нотариус, с който И. Д. им е прехвърлил срещу издръжка и гледане подробно описаните недвижим имоти, като си е запазил пожизнено правото на ползване върху същите. В молбата е посочена като лице за уведомяване Ц. П. от [населено място], като предполагаем наследник на отсъстващото лице.
С решение от 08.11.2017г., постановено по гр.д. №2251/2017г., Великотърновският районен съд е обявил отсъствието на И. Д. от [населено място] е допуснал И. А. и П. Д. временно да се ползват от недвижимите имоти, предмет на НА за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №871/18.06.2013г. на Великотърновски нотариус.
Срещу така постановеното решение в частта му, с която по реда на чл.12, ал.1 от ЗЛС е допуснато молителите временно да се ползват от недвижимите имоти, които са им прехвърлени от отсъстващия срещу издръжка и гледане с НА №871/2013г., е постъпила въззивна жалба от наследницата по закон Ц. П. и с определение от 16.01.2018г., постановено по в.гр.д. №18/2018г. Великотърновският окръжен съд е оставил без разглеждане подадената въззивна жалба против решението от 08.11.2017г. по гр.д. №2251/2017г. на Великотърновския районен съд и е прекратил производството по в.гр.д. №18/2018г. на ОС Велико Търново.
Това определение е било обжалвано с частна жалба пред АС Велико Търново от Ц. П. и с обжалваното пред настоящата инстанция определение е било потвърдено определението на въззивния съд. За да постанови обжалваното определение за оставяне оставена без разглеждане подадената въззивна жалба от Ц. П. против решението от 08.11.2017г. на Великотърновския районен съд, съдът е приел, че производството по чл.12 , ал.1 ЗЛС е охранително, тъй като е едностранно, безспорно и с него се целят изгодни за молителите правни последици. Посочено е че, доколкото в ЗЛС няма изрични правила относно реда за разглеждане на молбата по чл.12, ал.1 ЗЛС, следва да се прилагат общите правила на ГПК за охранителните производства, регламентирани в чл.530-чл.541 ГПК, а съгласно разпоредбата на чл.537, ал.1 ГПК решението постановено в охранителното производство, с което се уважава молбата за издаване на искания акт, не подлежи на обжалване. Прието е също така, че съгласно разпоредбата на чл.537, ал.2 ГПК когато актът на съда засяга правата на трети лица, както е в случая, спорът се решава по исков ред, какъвто е висящ, видно от приложеното по делото решение №392/26.05.2017г. по гр.д. №347/2017г. на Великотърновския районен съд, постановено по предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС, с предмет на иска имотите по процесния НА №871/2013г, със страни жалбоподателката и молителите.
В изложение по чл.274, ал.3, вр.чл.280 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представите поддържа, че с обжалваното определение е даден отговор на правни въпроси от значение за спора:лицата, придобили право на собственост по силата на алеаторен договор имат ли качество на лица по чл.12 ЗЛС, на които може да се предостави временно ползване на имота след смъртта на прехвърлителя, лицата назначени по реда на чл.8 ЗЛС за запазване интересите на изчезналия явяват ли се лица с права противопоставими на лицата, придобили права по реда на чл.12 ЗЛС и лицата, назначени за запазване интересите на изчезналия явяват ли се трети лица в производството по чл.12 ЗЛС. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Настоящият съдебен състав намира, че поставените въпроси не обуславят изхода на делото, тъй като не са разглеждани от въззивния съд и не са предопределил постановения от него резултат. За да остави без разглеждане въззивната жалба на Ц. П. съдът е приел единствено, че съгласно разпоредбата на чл.537, ал.1 ГПК решението постановено в охранителното производство, с което се уважава молбата за издаване на искания акт, не подлежи на обжалване, а не е взел отношение по правилността на изводите на съда , постановил първоинстанционното решение. Изводът за недопустимост на обжалването е правилен, тъй като разпоредбата на чл.537, ал.1 ГПК не допуска обжалване на решение, с което молбата за издаване на искания акт се уважава, какъвто е конкретния случай. Съобразно разпоредбата на чл.538 ГПК само отказът да се издаде охранителен акт подлежи на обжалване. Що се касае до поставените от жалбоподателката въпроси, относими към това кои лица имат права по чл.8 и чл.12 от Закона за лицата и семейството, то същите не са били предмет на разглеждане от съда и нямат отношение към преценката за допустимостта на въззивна жалба срещу решение, с което молба за издаване на искания акт се уважава.
В изложението не са посочени и конкретни съображения по допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване, визирани в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, а има само позоваване на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. Оплакванията в частната жалба, както и съдържащите се във формулираните въпроси доводи, са относими към правилността на постановеното решение, а не към твърдение за неточно приложение на правилата за въззивното обжалване.
С оглед изложеното, и предвид липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допусне.
Предвид изложените съображения съдът:
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 27.04.2018г., постановено по ч.гр.д. № 128/2018г. на АС Велико Търново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: