О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№350
София, 27.06.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1426 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. С. и Д. Н. С. чрез пълномощника им адвокат Т. Н. против решение № 140 от 14.12.2018 г., постановено по гр.д. № 205 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Силистра, с което е потвърдено решение № 553 от 20.04.2018 г. по гр.д. № 1980/2016 г. на Районен съд-Силистра в обжалваната му част, с която Д. С. и М. С. са осъдени да премахнат от северната страна на собствената им сграда с идентификатор **** монтираната водосточна тръба, попадаща в поземлен имот с идентификатор ***, ограничаваща правото на собственост на Т. Г. Т. и са задължени да отведат дъждовните води от покрива си в собствения си имот.
Т. Г. Т. е подал чрез пълномощника си адвокат В. В. писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:
При постановяване на решението си Окръжен съд-Силистра е приел, че ищецът е съсобственик на поземлен имот с идентификатор ***, включително и на * кв.м. в идеални части, представляващи паркомясто, разположено в североизточния ъгъл на поземления имот, а ответниците са собственици на съседния имот с идентификатор ***. В резултат на извършени от ответниците ремонтни дейности по сградата им, отводняването на дъждовните води от покрива се извършва в съседния имот, чийто съсобственик на ищеца, което води до обледяване и е пречка да ищеца да упражнява правата си според собствените си намерения.
Въззивния съд е приел за неоснователен довода на ответниците, че единствения възможен начин за отводяване на покрива им е именно наличния и е невъзможно технически да бъде променено и направено ново оттичане на водите, тъй като от експертното заключение се установява, че е възможно съобразно техническите правила и норми ответниците да направят различно от сегашното отводняване, като водите от покрива им се оттичат в собствения им имот, а не в този на ищеца.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставят въпросите:
1) налице ли е правен интерес от водене на иска по чл.109 ЗС при положение, че ищецът в титула си за собственост притежава идеална част от съседен имот, с реално ползване неграничещо с имота на ответниците;
2) следва ли да се уважи иска по чл.109 ЗС при положение, че по документи идеалната част от имота на ищеца не е в съседство с този на ответниците, респективно с построената в имота им сграда;
3) следва ли да се уважи иск по чл.109 ЗС при положение, че ищецът се позовава на титул на собственост с невъзможен предмет.
Въпросите са обосновани с тезата на касаторите, че ищецът е придобил * кв.м. ид.ч. с разпределено ползване като паркомясто в североизточния ъгъл н имота му, поради което действията на ответниците няма как да накърняват правата му, а и представения към исковата молба нотариален акт от * г. не го легитимира като собственик, тъй като паркоместата не са самостоятелен обект на вещни права и договорът за покупко-продажба на паркомясто е с невъзможен предмет.
Така поставените въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Безспорно в правната теория и в практиката на ВКС се приема, че съсобственика също може да брани правата, произтичащи от притежание на идеална част от недвижим имот, с иск по чл.109 ЗС, а дали между съсобствениците е разпределено правото на ползване и дали същите се съобразяват с така разпределеното ползване е неотносимо, когато искът по чл.109 ЗС е насочен срещу лица, които не са съсобственици.
Третият въпрос е извън спорния предмет по делото, доколкото в отговора на исковата молба ответниците не са навели възражение за нищожност на придобивното основание на ищеца.
Т. Г. Т. не е представил доказателства за направени по повод касационната жалба разноски, поради което такива не му се дължат от касаторите.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 140 от 14.12.2018 г., постановено по гр.д. № 205 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Силистра.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: