5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 350
С., 29,04,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. д. № 1060/2014 год.
Производството е по чл. 274, ал. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], частна касационна жалба на [фирма], [населено място] и частна касационна жалба на [фирма] /н/, [населено място], представлявано от синдика на дружеството Г. Я. К. и трите срещу определение № 38/14.01.2014 г. по ч. т. д. № 846/2013 г. на Варненски апелативен съд, в частта, с която се потвърждава определение № 248 от 29.10.2013 г. по т. д. № 134/2013 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, с което се връща исковата молба по чл. 124, ал. 1 и чл. 124, ал. 4 ГПК, заедно с приложенията на ищеца [фирма] /н/, действащо чрез неговия синдик Г. Я. К. от [населено място] и по пълномощие чрез процесуалния му представител адвокат М. Н. на основание чл. 129, ал. 3-4 във вр. с чл. 128, т. 2 и чл. 130 ГПК и е прекратено производството по т. д. № 134/2013 г. по описа на Търговищки окръжен съд.
Относно частната касационна жалба на [фирма], [населено място];
Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение, като постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и за връщане на делото на Търговищки окръжен съд със задължителни указания по приложението на чл. 620, ал. 5, съответно чл. 630, ал. 3 във вр. с чл. 658, ал. 1, т. 9 ТЗ във вр. с чл. 128, ал. 2 ГПК. Моли за присъждане на разноските по делото, в това число и адвокатски хонорар, определен съгласно Тарифата за минималните адвокатски възнаграждения. Жалбоподателят е приложил и изложение на основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Като в него е посочил селективните критерии на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК и е поставил следните въпроси: дали предявеният иск може да се квалифицира като иск за попълване на масата на несъстоятелността по смисъла на чл. 620, ал. 5 ТЗ; възможността на синдика да предяви иска по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26 ЗЗД за прогласяването на нищожността на ипотечния договор и ограничен ли е от специалните хипотези предвидени в чл. 646, чл. 647 и чл. 649 ТЗ; как следва да се защитят интересите на кредиторите по чл. 720 във вр. с чл. 717н ТЗ; възможността за неучаствалия в производството по чл. 422 ГПК несъстоятелен търговец, спрямо който е насочено изпълнението на паричното задължение, за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение, да предяви иска по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26 ЗЗД и обвързан ли е несъстоятелния търговец от силата на присъдено нещо на произнесеното решение по предявения иск по чл. 422 ГПК; [фирма] поставя и въпроса за допустимостта на въззивния акт.
Относно частната касационна жалба на [фирма], [населено място];
Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение, като постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и за връщане на делото на Търговищки окръжен съд със задължителни указания по приложението на чл. 620, ал. 5, съответно чл. 630, ал. 3 във вр. с чл. 658, ал. 1, т. 9 ТЗ във вр. с чл. 128, ал. 2 ГПК. Моли за присъждане на разноските по делото, в това число и адвокатски хонорар, определен съгласно Тарифата за минималните адвокатски възнаграждения. [фирма] е приложил и изложение на основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Като в него е посочил селективните критерии на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК и е поставил същите въпроси като горепосочените на [фирма], [населено място].
Относно частната касационна жалба на [фирма] /н/, [населено място];
Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение, като постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и за връщане на делото на Търговищки окръжен съд със задължителни указания по приложението на чл. 620, ал. 5, съответно чл. 630, ал. 3 във вр. с чл. 658, ал. 1, т. 9 ТЗ във вр. с чл. 128, ал. 2 ГПК. Моли за присъждане на разноските по делото, в това число и адвокатски хонорар, определен съгласно Тарифата за минималните адвокатски възнаграждения. Частният жалбоподател е приложил и изложение на основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Като в него е посочил селективните критерии на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК и е поставил следните въпроси: дали предявеният иск може да се квалифицира като иск за попълване на масата на несъстоятелността по смисъла на чл. 620, ал. 5 ТЗ; компетентен ли е синдикът да предявява от името на длъжника при условията на чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26 ЗЗД за прогласяването на нищожността на ипотечния договор; изключва ли влязлото в сила решение по чл. 422 ГПК срещу главния длъжник, възможността на ипотекарния собственик да оспори действителността на ипотечното правоотношение; допустима ли е защитата по общия ред (чл. 124 ГПК), с оглед предвидените специални хипотези в чл. 646, чл. 647 и чл. 649 ТЗ и то след изтичането на преклузивния срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ; обвързана ли е масата на несъстоятелността и конкретно синдика с изпълнение на изпълнителния лист в конкретната хипотеза; не е ли налице в случая ограничаване на упражняване правото на защита на права, основани на норми от правото на Европейския съюз.
Ответникът [фирма] е заявил становище по частната касационна жалба на [фирма] и по частната касационна жалба на [фирма] /н/, като иска оставяне в сила на въззивното определение като законосъобразно и правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение след преценка на данните намира, че частните жалби са подадени от надлежни страни, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване и е спазен по всяка една от тях преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното определение Варненски апелативен съд е приел, че предявеният иск не се води за попълване на масата на несъстоятелността, като в случая разпоредбата на чл. 620, ал. 5 ТЗ е неприложима. Следователно е счел, че правилно Окръжен съд Търговище е върнал исковата молба, след неколкократно даваните указания на ищеца за внасяне на дължимата държавна такса и неизпълнението им.
Въззивното определение е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 3, от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частните жалбоподатели основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Доводите на [фирма] и [фирма] за предубеденост на съдебния състав постановил обжалваният акт са свързани с неговата правилност, а не с неговата допустимост, както твърдят жалбоподателите и са въпроси по съществото на касационното разглеждане.
Въпросът поставен от жалбоподателите (формулиран във всяка една от частните жалби) дали предявеният иск може да се квалифицира като иск за попълване на масата на несъстоятелността по смисъла на чл. 620, ал. 5 ТЗ и дължи ли се в случая предварителното внасяне на държавна такса е включен в предмета на спора, но относно него не е налице втората кумулативно предвидена предпоставка за допускане до касационно разглеждане – той да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно чл. 620, ал. 5 ТЗ по дело, което се води за попълване масата на несъстоятелността, и по отменителен иск държавна такса не се внася предварително. В случая масата на несъстоятелността на [фирма] /н/ вече е формирана и евентуален благоприятен за ищеца изход от делото не би довел до каквато и да е промяна в нея, поради което разпоредбата на чл. 620, ал. 5 ТЗ е неприложима. Освен това цитираните и приложени от жалбоподателите по трите частни касационни жалби във връзка с този въпрос съдебни актове: определение № 343 от 29.05.2009 г. по в. гр. д. № 343/2009 г. по описа на Великотърновски апелативен съд, определение № 266 от 10.03.2011 г. по ч. т. д. № 123/2011 г. по описа на Върховен касационен съд, II т. о., определение № 267 от 07.05.2009 г. по ч. т. д. № 139/2009 г. по описа на Върховен касационен съд, II т. о., определение № 309 от 21.11.2008 г. по ч. т. д. № 312/2008 г. по описа на Върховен касационен съд, I т. о., определение № 301 от 22.03.2011 г. по ч. т. д. № 107/2011 г. по описа на Върховен касационен съд, II т. о. са несъотносими към настоящия случай и се отнасят до различни хипотези във връзка с приложението на чл. 620, ал. 5 ТЗ.
Другите формулирани в представените от жалбоподателите изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК въпроси не са релевантни, тъй като не са включени в спора и не са обуславящи за изводите на въззивния съд. Варненски апелативен съд е отбелязал във въззивния акт, че преди произнасянето по редовността на исковата молба първо следва да се обсъди допустимостта на предявените с нея искове, но това си правомощие е изпълнил само с оглед пълнотата на изложението. Предметът на спора по настоящия казус е свързан с невнасянето на определена държавна такса (поради неприложението на чл. 620, ал. 5 ТЗ), както и относно липсата на пасивна процесуална легитимация и родова подсъдност по отношение на иска по чл. 124, ал. 4, тъй като именно това е обусловило изводите на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба по чл. 124, ал. 1 ГПК и прекратяване на производството относно иска по чл. 124, ал. 4 ГПК и изводите на въззивния за потвърждаване на първоинстанционния акт.
С оглед преждеизложеното предявените частни касационни жалби не следва да се допускат до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 38/14.01.2014 г. по ч. т. д. № 846/2013 г. на Варненски апелативен съд, в частта, с която се потвърждава определение № 248 от 29.10.2013 г. по т. д. № 134/2013 г. по описа на Търговищкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: