т
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
гр. София, 29.05.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 17 май, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №53/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на [община] приподписана от процесуалния пълномощник срещу решение №320 от 02.07.2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд по в.гр.д. №372/2012г., с което е потвърдено първоинстанционното решение №429/21.12.2011 г. на РС-Велинград по гр.д. №457/2011 г. , с което касаторът е осъден да заплати на [фирма]-гр.В. сумите от 10 000 лева-дължимо възнаграждение по договор от 16.04.2010 г. за наблюдение и обезпечение на сигурността за месеците август,септември и октомври 2010 г. и 12 000 лева-неустойка за неизпълнение.
Навеждат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и се претендира ВКС да отмени обжалваното решение и постанови ново , с което да отхвърли иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Ответната страна в отговор на касационната жалба, изразява становище, че същата не следва да се допуска до разглеждане по същество .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на искове е съответно 10 000 лева и 12 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , съгласно чл.280 ал.2 ГПК само по отношение на частта, с която решението се обжалва по отношение на втория иск. В тази част тя се явява и редовна и подадена в срок. По отношение произнасянето на въззивния съд по иска за възнаграждение по договора, същата е недопустима, поради цена на иска точно 10 000 лева и следва да се остави без разглеждане като недопустима.
За да постанови обжалваното въззивно решение в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение В ЧАСТТА , с която общината-касатор е осъдена да заплати на [фирма]-гр.В. сумата от 12 000 лева-неустойка за неизпълнение по договор от 16.04.2010 г. за наблюдение и обезпечение на сигурността, съдът е приел, че по сключения между страните договор, ищцовото дружество е изпълнявало своите задължения през процесния период, което се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. От страна на ответната община-възложител по договора не е заплатено договореното възнаграждение за месеците август,септември и октомври 2010 г. в общ размер на 10 000 лева, за които са издадени съответните фактури. Съгласно уговорката в самия договор при неизпълнение, дори на една от дължимите месечни възнаграждения от страна на възложителя, последният дължи неустойка на изпълнителя в размер на три месечни възнаграждения, поради което и претенцията за това е уважена. Въззивният съд е отказал да вземе в предвид наведените едва във въззивната жалба на ответника възражения за недействителност на договора и за прекомерност по размер неустойката като се е позовал на разпоредбата на чл.133 ГПК относно преклудирането им, поради пропуска да бъдат своевременно наведени в отговора на исковата молба.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК жалбоподателят не е формулирал обуславящ изхода на спора правен въпрос. Повдигнал е въпросите, дали в случая са установени материалноправните предпоставки за уважаване на конкретните искове и какъв по своето съдържание договор е разгледаният от съда. Първият въпрос касае обосноваността на изводите на съда по фактите по спора и не е правен , тъй като не касае приложението на конкретна правна норма, а вторият независимо от отговора не би довел до изход на спора различен от произнасянето с обжалваното решение в частта за неустойката. Останалите общо повдигнати въпроси за това, кога се счита за приключило съдебното дирене и за съдържанието на мотивите също не се явяват обуславящи, при липса на посочване на връзката им с конкретното произнасянето на съда по спора и по какъв начин разглеждането им би довело до различен резултат по него. Принципно в тази фаза непосочването на правни въпроси от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
Отделно от това не се обосновава от страна на касатора и наличие на някоя от допълнителните предпоставки за допускане до касация, визирани в разпоредбата на чл.280 ал.1, т.т. 1-3 ГПК, доколкото приложените две решения / на ОС-Враца по гражданско дело №77/2012 г. и по в.гр.д. №333/2010 г. на ОС-Плевен/ касаят явно процесуалната ситуация на своевременно направени възражения за прекомерност на неустойка, при различна фактическа обстановка и по гражданскоправни спорове, а не по търговска сделка, за които е приложима разпоредбата на чл.309 ТЗ или същите представляват съдебна практика абсолютно несъотносима към настоящия спор.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване с оглед което, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №320 от 02.07.2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд по в.гр.д. №372/2012г. в частта, с която се потвърждава първоинстанционното решение В ЧАСТТА , с която [община] е осъдена да заплати на [фирма]-гр.В. сумата от 12 000 лева-неустойка за неизпълнение.
Определението в тази част е окончателно.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение В ЧАСТТА , с която [община] е осъдена да заплати на [фирма]-гр.В. сумата от 10 000 лева-възнаграждение за месеците август,септември и октомври 2010 г.по договор от 16.04.2010 г. за наблюдение и обезпечение на сигурността.
Определението в тази част подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.