О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
гр. София, 30.05.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети май през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 489/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 242 от 31.10.2016 г., постановено по в. т. д. № 486/2016 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 299 от 27.04.2016 г. по т. д. № 1683/2015 г. на Варненски окръжен съд, с което е обявен за недействителен по отношение на Държавата, на основание чл.216, ал.1, т.6 ДОПК, сключен между [фирма] и [фирма] договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № 156, т.1, рег. № 8400, н. д. № 132/2013, рег. № 18993/21.08.2013 г., с който [фирма] продава на [фирма] собствените си недвижими имоти – 2 бр. офиси, намиращи се в пететажна жилищна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор 10135.3513.443, ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което се иска отмяната му и отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.216, ал.1, т.6 ДОПК. Според касатора, въззивният съд неправилно е приел, че договорът за покупко – продажба уврежда публичния взискател, без да съобрази обстоятелствата, че в резултат на разпореждането с имотите пасивът на длъжника не е увеличен и че в полза на публичния взискател е предоставено обезпечение, гарантиращо в достатъчна степен удовлетворяването на установените с ревизионен акт публични вземания. Позовава се на недоказаност на положителна предпоставка за уважаване на иска по чл.216, ал.1, т.6 ДОПК – сключване на договора с намерение за увреждане на публичния взискател, като развива подробни съображения относно значението й за основателността на иска и тежестта за нейното доказване.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което са приповторени съображенията относно предпоставките за уважаване на иска по чл.216, ал.1, т.6 ДОПК и е формулиран следния въпрос, определен като значим за изхода на делото : „Кога следва да се счита, че една сделка е във вреда на взискателя по смисъла на чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК във връзка с установяване увреждането на публичния взискател като елемент на фактическия състав на посочената норма”. Допускането на въззивното решение до касационно обжалване е обосновано с бланкетно твърдение, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация Национална дирекция по приходите със седалище в [населено място] – чрез ТД – Варна, който изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване поради отсъствие на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], не заявява становище във връзка с касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди решението на Варненски окръжен съд, с което е обявен за недействителен по отношение на държавата, на основание чл.216, ал.1, т.6 ДОПК, договор за покупко – продажба, с който [фирма] със сегашно наименование [фирма] продава на [фирма] 2 бр. офиси, индивидуализирани в нотариалния акт за продажба, Варненски апелативен съд е приел, че договорът е сключен след датата на връчване на заповед за извършване на ревизия на [фирма], приключила с влязъл в сила ревизионен акт № 03251100145/21.09.2011 г., установяващ публични задължения на търговеца в размер на 355 911.60 лв., и че същият уврежда публичния взискател, като страни по него са свързани лица по смисъла на па.1, т.3, б.”а” ДР на ДОПК. Увреждащият характер на продажбената сделка е обоснован със съображения, че с прехвърлянето на имотите значително е намалено имуществото на длъжника, служещо за обезпечение на публичния взискател. При формиране на извода за наличие на увреждане въззивният съд е съобразил обстоятелствата, че прехвърлянето на имотите е извършено срещу прихващане с насрещно задължение на продавача в размер на уговорената в договора продажна цена от 120 400 лв., в резултат на което в патримониума на длъжника не са постъпили парични средства, които могат да послужат за удовлетворяване вземането на публичния взискател, както и че предоставеното от длъжника обезпечение в изпълнителното производство е на много по-ниска стойност от размера на публичните задължения, което не позволява задълженията да бъдат покрити чрез реализиране на обезпечението. Д. във въззивната жалба на [фирма], че искът е неоснователен поради недоказаност от страна на ищеца на намерение у длъжника [фирма] да увреди публичния взискател с извършване на разпоредителната сделка, не е възприет от съда. Въззивният съд е посочил, че намерението за увреждане е относимо към иск с правно основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, уреждащ самостоятелен фактически състав, не и към фактическия състав на чл.216, ал.1, т.6 ДОПК, на който се основава предявеният по делото иск. Наличието на другата предпоставка за уважаване на иска – разпоредителната сделка с имущество на длъжника да е сключена между свързани лица, е аргументирано с приетия за доказан факт, че към момента на сключване на договора за покупко – продажба съдружници в [фирма] и негови управители са били братята Г. Н. Ч. и П. Н. Ч., а управител на купувача [фирма] е била съпругата на Г. Ч. – Г. Ч.. Родствената връзка по сватовство между физическите лица, управляващи участвалите в сделката търговски дружества, е мотивирала съда да направи извод за осъществяване на хипотезата на свързаност по смисъла на пар.1, т.3, б.”а” ДР на ДОПК, въведена като елемент от фактическия състав на уреденото в чл.216, ал.1, т.6 ДОПК основание за относителна недействителност.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Варненски апелативен съд въззивно решение.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос – кога следва да се счита, че една сделка е във вреда на взискателя по смисъла на чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК във връзка с установяване увреждането на публичния взискател като елемент на фактическия състав на посочената норма, не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който може да послужи като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, разрешен с обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Формулираният от касатора въпрос е зададен хипотетично и на същия не е даден отговор в мотивите към обжалваното решение. За да уважи предявения по делото иск на заявеното с исковата молба основание – чл.216, ал.1, т.6 ДОПК, въззивният съд е приел, че оспорваната с иска разпоредителна сделка е сключена между свързани лица по смисъла на пар.1, т.3, б.”а” ДР на ДОПК след връчване на заповед за извършване на ревизия, приключила с установяване на публични задължения на дружеството – продавач към държавата, и уврежда публичния взискател, тъй като в резултат на нея се е стигнало до намаляване имуществения патримониум на длъжника, от който публичният взискател следва да удовлетвори установените при ревизията публични вземания. Произнасяйки се в този смисъл, въззивният съд е отговорил на въпроса дали в конкретния случай разпоредителната сделка, сключена от длъжник с публични задължения към държавата, уврежда публичния взискател, а не на поставения от касатора принципен въпрос кога следва да се счита, че една сделка е във вреда на взискателя по смисъла на чл.216, ал.1, т.6 ДОПК. Поради изложеното въпросът не може да се разглежда като обуславящ за постановения с въззивното решение правен резултат, което е достатъчно основание за недопускане на решението до касационен контрол.
Самостоятелен аргумент за недопускане на касационното обжалване е отсъствието в изложението на доводи в подкрепа на бланкетно поддържаното основание за достъп до касация – чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В т.4 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено кога разрешеният с въззивното решение правен въпрос по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е посочил нито една причина, заради която счита, че поставеният въпрос във връзка с предпоставките за уважаване на иска по чл.216, ал.1, т.6 ДОПК е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на разясненията в цитираното тълкувателно решение, което лишава касационната инстанция от възможност за преценка на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Извън изложените съображения основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не би могло да се приеме за осъществено поради наличието на трайна и непротиворечива практика на ВКС по приложението на чл.216, ал.1, т.6 ДОПК, ориентирана към становището, че аналогично на иска по чл.135 ЗЗД, в хипотезата на чл.216, ал.1, т.6 ДОПК увреждането на публичния взискател е обективен елемент от фактическия състав на уреденото в чл.216, ал.1, т.6 ДОПК основание за относителна недействителност и е налице във всички случаи, при които в резултат на извършената разпоредителна сделка между свързани лица се препятства или затруднява възможността на публичния взискател да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Обжалваното решение е постановено в съответствие със съществуващата практика на ВКС, поради което няма основание да бъде допускано до касационен контрол.
С оглед недопускането на касационно обжалване касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение за производството по чл.288 ГПК в размер на сумата 300 лв., на основание чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 242 от 31.10.2016 г., постановено по в. т. д. № 486/2016 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], бул. Осми Приморски полк” № 188, да заплати на Национална агенция за приходите със седалище в [населено място] сумата 300 лв. /триста лв./ – юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :