6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
С., 06.03. 2014 година
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията С. Д.
гр. д. № 7547/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. Ч. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. Б. от АК-С. против въззивно решение № 3885 от 27.05.2013 г. по в.гр. дело № 2783/2013 г. на Софийски градски съд, ГО, І бр. въззивен състав, с което като е потвърдено решение № ІІІ-113-184 от 02.01.2013 год. по гр. дело № 3313/2012 год. на Софийски районен съд, 113 с-в, е изменен на основание чл. 59 СК постановения с решение от 27.01.2009 г. по гр.д. № 1695/2008 г. по описа на Ямболския районен съд, режим на лични отношения на Д. П. Д. от [населено място] с детето М. Д. П., [дата на раждане] и е определен разширен режим на лични отношения на бащата и ненавършилото пълнолетие дете, както следва: бащата Д. П. Д. ще осъществява лични контакти с детето М. всяка първа и трета седмица от месеца от 18,00 ч. в петък до 19,00 ч. в неделя с преспиване, както и пет дни всяка четна година от 14,00 ч. на 23 декември до 19,00 ч. на 27 декември и пет дни всяка нечетна година от 14,00 ч. на 25 декември до 19,00 ч. на 29 декември, всяка година от 09,00 ч. до 19,00 ч. на трети март и от 09,00 ч. до 19,00 ч. на 6 май, както и тридесет дни през лятото през м. юли.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на чл. 59, ал. 9 СК при игнориране критериите относими към интереса на детето по поставените три правни въпроса, за които твърди, че разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси са следните: длъжен ли е съдът да придаде на възгледите на детето значение, съответстващи на неговата възраст и зрялост в съответствие с нормата на чл. 12, т. 1 и 2 от Конвенцията на О. за правата на детето или е достатъчно само детето да бъде изслушано, за да се спази изискването на закона; длъжен ли е съдът да приложи критериите за преценка на „най-добрия интерес на детето”, уредени в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗД и как те се отнасят към критериите за преценка на интересите на децата по чл. 59, ал. 4 СК; необходимо ли е съдът да промени традиционния си подход от постановяване на „мярка относно личните отношения” за родителя, с който детето не живее, в гарантиране на „субективното право на лични отношения” на детето.
Постъпила е и частна жалба от В. С. Ч. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. Б. от АК-С. против определение от 04.10.2013 г., постановено в производство по чл. 248 ГПК по в.гр.д. № 2783/2013 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І бр. въззивен състав, с което е оставена без уважение молбата на В. С. Ч. за изменение на въззивното решение на Софийски градски съд от 27.05.2013 г. в частта му за разноските. Твърди, че същото е незаконосъобразно и моли да бъде отменено и постановено друго като направените по делото разноски останат в тежест на страните така, както са направени.
Ответникът по жалбите Д. П. Д. от [населено място] не изразява становище по касационната жалба в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и по частната жалба в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК относно промяна на режима на лични контакти намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Частната жалба срещу определението на въззивния съд, постановено в производство по чл. 248 ГПК, също е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката поставя въпроса за интереса на детето и критериите, от които съдът се ръководи, извършвайки тази преценка, свързана с приложението на чл. 59, ал. 9 СК относно промяна на режима на лични контакти на детето с родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, като поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона – чл. 59, ал. 9, вр. с ал. 4 СК, § 1, т. 5 от ДР на ЗЗД и на чл. 12 т. 1 и т. 2 от Конвенцията за правата на детето, тъй като е определен разширен режим на лични контакти на детето М. с бащата, който режим не е в интерес на детето. В случая дали съдът е приложил правилно материалния закон към установените по делото факти е въпрос по съществото на спора, относим към правилността на решението, отговорът на който зависи от конкретните обстоятелства по делото, предмет на обсъждане в производство по допуснато касационно обжалване.
За да се съхранят интересите на детето, по иск за изменение на мерките по упражняването на родителските права, в частност на режима на лични контакти на детето с родителя, на когото не са предоставени родителските права, какъвто е настоящият случай, не е достатъчно да се установи настъпила фактическа промяна на обстоятелствата, при които са били определени първоначално родителските права и режима на лични контакти. Необходимо е тази промяна да е довела до необходимостта за детето да има по-чести контакти с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права с оглед на неговата възраст и потребности, което налага предвид охрана интересите на детето да се промени режима на лични контакти с този родител с по-разширен такъв. В случая съдът се е ръководил от посочените изисквания и изхождайки от интереса на детето е приел, че разширения режим на личните отношения с бащата ще му осигури по-голям комфорт и по-пълноценна връзка с всеки един от родителите, както и ще съдейства за неговото по-добро физическо и психическо развитие предвид на неговата възраст – 13 годишен младеж. В случая личното изявление на детето М. относно режима на личните си контакти с бащата е съобразено от решаващия съд както с психическото му и физическо развитие, така и с обстоятелството, че при раздялата на родителите си то е останало да живее с майка си, на която е предоставено упражняването на родителските права, като е отчетено и обстоятелството, че се касае за младеж във възраст, която изисква по-тесни и близки контакти с бащата, които могат да бъдат осъществени най-пълноценно през празничните дни и учебните ваканции.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение № 3885 от 27.05.2013 г. по в.гр. д. № 2783/2013 г. на Софийски градски съд, ГО, І бр. въззивен състав. Според ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им, или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Повдигнатите от касаторката въпроси обуславят въззивното решение. Те обаче не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като по тях има установена задължителна съдебна практика, намерила израз в Постановление № 1/74г. на Пленума на ВС, както и в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение № 207 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 911/2012 г. на ВКС, ІV г.о., която в случая е съобразена от въззивния съд в обжалваното решение. В съответствие с нея въззивният съд е преценявал с оглед на всички обстоятелства по делото и направените изявления на ненавършилото пълнолетие дете на страните пред съда и изхождайки от неговия интерес в тази възраст да общува по-продължително време с баща си, е определил и по-разширен режим на лични отношения с бащата. В тази връзка следва да се посочи, че твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
От изложеното е видно, че предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси не са установени.
Частната жалба срещу определение от 04.10.2013 г., постановено в производство по чл. 248 ГПК по в.гр.д. № 2783/2013 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І бр. въззивен състав, е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК въззивният съд е приел, че с въззивното решение, с което като е потвърдено първоинстанционното решение, е уважен искът с правно основание чл. 59, ал. 9 СК на Д. П. Д. срещу ответницата В. С. Ч. и е определен разширен режим на лични отношения на ненавършилото пълнолетие дете на страните М. с бащата, т.е. не е уважена въззивната жалба на ответницата и съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК е присъдил на ищеца-въззиваем направените и поискани разноски за производството по делото, поради което е оставил без уважение молбата на ответницата за изменение за въззивното решение в частта му за разноските като неоснователна.
Настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС възприема извода на въззивния съд, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК направените от ищеца разноски се заплащат от ответника, съразмерно с уважената част от иска и тъй като искът на ищеца Д. е уважен, а не отхвърлен, той има право да му се присъдят направените в производството по делото разноски. Това е така, тъй като отговорността за разноски почива на изискването за отговорност за вреди от неоснователни действия. На това разбиране почива нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Ответницата с поведението си е станала причина за завеждане на делото, искът на ищеца е уважен и на него се следва присъждане на направените по делото разноски в производството. В случая с оглед характера на иска с правно основание чл. 59, ал. 9, вр. с чл. 59, ал. 4 СК, съдът е този който преценява налице ли са предпоставките за промяна в режима на лични контакти между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, изхождайки изключително от интереса на детето, поради което е без значение при определяне размера на дължимите разноски при уважаване на този иск обстоятелството, че съдът е определил режим, различен от поискания с исковата молба. На ищеца не се заплащат разноски единствено в хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, както и ако признае иска, какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС намира, че обжалваното определение, с което не е уважена молбата на ответницата за изменение на въззивното решение в частта за разноските като същите бъдат поети от страните така, както са направени, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3885 от 27.05.2013 г. по в.гр. дело № 2783/2013 г. на Софийски градски съд, ГО, І бр. въззивен състав, по касационна жалба с вх. № 82396 от 10.07.2013 г. на В. С. Ч. от [населено място].
ПОТВЪРЖДАВА определение от 04.10.2013 г., постановено в производство по чл. 248 ГПК по в.гр.д. № 2783/2013 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І бр. въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :