2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
София, 07.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 879/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Кърджалийският районен съд с решение от 30. 10. 2009 г. по гр. д. № 933/2008 г. е осъдил П. на Р България да заплати на А. Г. сумата 2100 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, като отхвърлил иска й до предявения размер 10 000 лв.. Кърджалийският окръжен съд, с въззивно решение от 5. 3. 2010 г. по гр. д. № 11/2010 г. е увеличил размера на присъденото обезщетение от 2100 лв. на 4000 лв..
П. е подала касационна жалба срещу решението на окръжния съд с искане да бъде отменено и отхвърлен изцяло предявеният от Г. иск за обезщетение или да бъде намален размера на присъденото обезщетение. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и решения на отделни състави на ВКС.
Ответницата по жалбата, ищца по делото, А. К. Г. от[населено място] не е взела становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Искането за допускане на касация е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречива съдебна практика по въпроса за критерия ”справедливо обезщетение”, който е основен материалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Жалбоподателят се позовава на приложените решения на състави на касационния съд, с които по други дела са определени различни по размер, обезщетения за неимуществени вреди по ЗОДОВ.
Твърдението, че тези актове удостоверяват противоречиво разрешаване от съдилищата на въпроса за справедливото обезщетение чрез неговото парично изражение, е несъстоятелно. Представените решения касаят конкретни случаи, различни от случая, разглеждан по настоящото дело, при постановяване на всяко от решенията, съответният съд се е съобразил с доказаните фактически обстоятелства имащи отношение към индивидуалното увреждане на всеки ищец, т. е. – естеството на болките и страданията, тяхната интензивност, продължителност и последици. По този начин е действал въззивният съд и по настоящото дело, като е отчел всички доказани обстоятелства за причинените на Г. вреди от повдигнатото срещу нея обвинение за тежко умишлено престъпление. Решаващият съд се е позовал на общия законов принцип за справедливост, като го е приложил адекватно спрямо конкретния фактически състав. В този смисъл няма отклонение от постоянната съдебна практика и съдът е приложил точно закона .
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Кръджалийския окръжен съд от 5. 3. 2010 г. по гр. д. № 11/2010 г. по жалбата на П. на Р България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: