О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
гр. София, 07.04.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шести април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Н. гр. д. № 1553 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 14.07.2010 год. по гр. д. № 153/2010 год. К. окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 25.09.2010 год. по гр. д. № 206/2008 год. на Д. районен съд в частта му, с която е допусната съдебна делба на лек автомобил м. „Н.”, модел „П.” с рег. № СА 89-64 АХ и на недвижим имот в[населено място] баня, представляващ УПИ ХV-3025 в кв. 116 по плана на града, с площ 741 кв. м. между М. С. Д. и Д. Л. К., при равни права за двамата.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от Д. Л. К. с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, с искане за отмяната му и вместо това предявеният иск за делба на автомобила и недвижимия имот бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените разноски.
В съдържащото се в жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че произнасянето от въззивния съд по въпросите, свързани с трансформацията на лични средства на единия съпруг в придобиването по време на брака на спорните вещи и последиците за възникване на индивидуална собственост за него, както и придобиването им по време на фактическата раздяла между съпрузите е в противоречие с разясненията в ППВС № 5/72 год., ППВС № 8/80 год., ТР № 35/71 год. ОСГК на ВС и с представените решения на ВС и ВКС по конкретни дела.
Съделителката М. С. Д. не е взела становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е допусната съдебната делба между страните, бивши съпрузи, при равни права в съсобствеността, въззивният съд приел, че лекият автомобил и недвижимият имот са придобити по време на брака им, презумпцията по чл. 19, ал. 1 СК/1985 год. /отм./ за наличие на съвместен принос в придобиването им не е оборена, поради което и е възникнала съпружеска имуществена общност върху тях. Възраженията на ответника, сега касатор, че към момента на придобиването на спорните вещи съпрузите са били във фактическа раздяла, както и това, че вложените средства са били негови лични, като дарени от родителите му, са намерени за неоснователни и недоказани. Съдът е обсъдил събраните две групи свидетелски показания и приел, че не е доказано твърдението за фактическа раздяла между страните от 1997 год., а такава е настъпила от края на 2005 год., както и че придобиването на спорните вещи е в резултат на съвместния принос на съпрузите, а не чрез дарените на касатора средства от родителите му. По делото не са били представени категорични доказателства, че преведените по банкова сметка на касатора суми са вложени в прдобиването на автомобила и недвижимия имот, с оглед и данните по движението на тази сметка.
Следователно, изводът на въззивният съд за наличие на съпружеска имуществена общност върху придобитите имот и лек автомобил и възникване на обикновена съсобственост след развода на страните при равни права, е обусловен от направената преценка на събраните доказателства, установяващи момента на придобиване на собствеността с договора от 27.12.2004 год и този от 10.03.2005 год., обосноваващи приложението на презумпцията по чл. 19, ал. 1, СК /отм./ и недоказаността на твърдението на ищеца за вложени негови лични средства в придобиването му, което обстоятелство да обори същата презумпция и да обоснове неговата изключителна собственост върху придобитото вследствие пълна трансформация на тези средства. Произнасянето по този въпрос не е в противоречие с ТР № 5/72 год., съгласно разясненията в т. 3 на което придобитите през време на брака недвижими и движими вещи и права върху вещи не принадлежат общо на двамата съпрузи, ако са придобити със средства, получени срещу вещи, индивидуална собственост на единия съпруг, които той е притежавал преди брака или е получил след сключването му по наследство или дарение. Очевидно настоящата хипотеза не е такава, с оглед твърденията на касатора за вложени в придобиването на негови средства, получени в дарение от родителите му, което обстоятелство съдът приел да не е доказано от събраните доказателства, т. е. произнасянето по въпроса не е в противоречив смисъл на този по цитираното постановление относно изключване на имоти от съпружеската общност при посочените предпоставки. Не е налице и соченото от касатора противоречие и с ППВС № 8/80 год. относно приложението на чл. 14, ал. 4 СК от 1968 год. /отм./, нито на представената съдебна практика по отделни граждански дела, тъй като изводът е обусловен от направената преценка на събраните доказателства.
Горните съображения обосновават извода за липса на произнасяне по релевантния въпрос за наличие на пълна трансформация на лични средства в противоречие с представената съдебна практика, поради което и не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
Не са налице и горните основания за допускане на касационното обжалване и по въпроса за придобиване на вещите от единия съпруг по време на фактическата раздяла, обстоятелство, изключващо съвместния принос на двамата съпрузи. Наличието на този факт подлежи на установяване, поради което и направеният от въззивния съд извод въз основа на събраните доказателства не може да обоснове произнасяне в противоречие на съдебната практика. Въззивният съд е приел, че фактическата раздяла е настъпила в по-късен момент от поддържания от касатора, след придобиването на спорните вещи, а не, че е изключено придобитото по време на такава раздяла да е лично имущество на единия съпруг. Изложените в жалбата съображения представляват оплаквания за необоснованост на въззивното решение, които не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, което има за предмет произнасяне по наличие на основания за допускане на касационното разглеждане на делото. Такива не са налице по изложените съображения, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 14.07.2010 год. по гр. д. № 153/2010 год. по описа на К. окръжен съд, по подадената от Д. Л. К. от[населено място] касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: