3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
София, 07.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колеги, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 762/2010 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Р., гражданин на Р Л. срещу определение № 747 от 19.05.2010 г. по ч.гр.д. № 756/2010 г. на Бургаския окръжен съд. С обжалваният акт е оставена без уважение частната му жалба срещу постановеното от Бургаския районен съд определение № 2503 от 12.04.2010 г. по гр. д. № 5960/2009 г., с което е оставена без уважение молбата за продължаване на срока за вписване на исковата му молба и е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е нищожно, тъй като не е неподписано от нито един от членовете на съдийския състав, като алтернативно се поддържат доводи за неговата неправилност.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният касатор се позовава на обоснованата в частната му жалба нищожност на въззивното определение, а като основание за допускане на касационно обжалване се сочи това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради неправилното по смисъла на чл.281, т.3, ГПК приложение на чл.12 във вр. с чл.6 от Правилника за вписванията.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и срещу подлежащ на обжалване акт.
За да потвърди определението на Бургаския районен съд, с което е прекратено производството по иска на частния жалбоподател иск с правно основание чл.135 ЗЗД срещу [фирма] и [фирма] за обявяване на относителната недействителност спрямо него на сключения между ответниците договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот, въззивният приел, че въпреки многократните разпореждания на съда, ищецът не е изпълнил указанията на съда за отстраняване нередовността на исковата молба и за нейното вписване. Изтъкнато е, че от първото разпореждане са изтекли повече от три месеца, в които при положени усилия ищецът е могъл да се снабди с изискуемите се по чл.12 от Правилника за вписванията документи, от което е направен извод, че посоченото в последната молба обстоятелство като причина за продължаване на срока не е от естество, което страната да не е могла да преодолее. Въз основа на изложеното е прието, че в съответствие със закона исковата молба е била върната и е прекратено производството по делото, тъй като неизпълнението на изрично дадените указания за вписването й съставлява основание по чл.129, ал.3 ГПК.
Обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационен контрол.
В изложението на основанията за допускането му до касационно обжалване частният жалбоподател се е позовал единствено на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да се мотивира и без да формулира правен въпрос на материалното или процесуалното право, от значение за изхода на спора, по който се е произнесъл съда. Липсата на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
При посоченото бланкетно излагане на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се приеме, че наведеният довод за нищожност на въззивното определение поради неподписването му от законнния състав също не обуславя допускане на касационно обжалване, тъй като ищецът не е подкрепил с доказателства твърдението си, че подписите са положени от съдии, които не са взели участие в разглеждането на делото. Що се отнася до доводът за постановяване на съдебния акт в нарушение на чл.12 от Правилника за вписванията, то това твърдение касае правилността на определението и е относимо към основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, които не могат да бъдат разглеждани в настоящето производство.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за достъп на въззивното определение до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 747 от 19.05.2010 г. по ч.гр.д. № 756/2010 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: