О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
София, 08.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 31.05. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №251/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1,т.1 ГПК по повод постъпила частна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат С. С., с вх.№1737/17.02.2012 г. на Софийския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 15.02.2012 г., срещу Определение №32 от 11.01.2012 г. по в.ч.гр.д.№3 753/2011 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 7 състав, с което подадената от настоящия частен жалбоподател въззивна частна жалба с вх.№9518/11.02.2010 г., подадена по пощата с пощенско клеймо от 09.02.2010 г., срещу определение №10259/24.09.2009 г., постановено по гр.д.№4449/2009 г. на Софийския градски съд, ГО, І-12 състав, е оставена без разглеждане като просрочена. С това определение на Софийския градски съд на основание чл.389 във вр. с чл.391, ал.1 ГПК е допуснато обезпечение по предявените исковете от Ш. Т. Х. и М. Д. Х. срещу частния жалбоподател чрез налагане възбрана върху недвижими имоти, собственост на ответника, след внасяне на гаранция в размер на 20 000 лв. За да приеме, че въззивната частна жалба на [фирма] е просрочена, Софийският апелативен съд е приел, че жалбоподателят е узнал за допуснатото обезпечение на 01.02.2010 г., когато е изготвил отговор с вх.№7403/03.02.2010 г. по повод частна жалба на ищците срещу друго определение, в който отговор е възпроизвел съдържанието на обжалваното определение, от което е поискал да се снабди с препис с молба от 25.01.2010 г.
Частният жалбоподател [фирма] твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като единствено доказателство за узнаване съдържанието на обжалваното определение №10259/24.09.2009 г., постановено по гр.д.№4449/2009 г. на Софийския градски съд, ГО, І-12 състав, представлява получаването на преписа от същото на 02.02.2010 г., в отговор на молбата на жалбоподателя от 29.01.2010 г. до Софийския градски съд. По делото липсват данни кога му е връчено уведомителното писмо изх.№121/2009 г. на Агенцията по вписване за наложените обезпечителни мерки.
Ответниците Ш. Т. Х. и М. Д. Х. не вземат становище по частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е основателна.
Неправилно Софийският апелативен съд е приел, че най-късната дата, когато [фирма] е узнал съдържанието на допуснатите обезпечителни мерки, е 01.02.2010 г., на която дата е изготвил отговор на друга частна жалба, изходяща от ищците, намиращ се на стр.9-11 по ч.гр.д.№251/2010 г. на Софийския апелативен съд, в който отговор се е позовал на определението на Софийския градски съд, постановено на основание чл.389 и сл.ГПК. В посочения отговор с вх.№7403/03.02.2010 г., на стр.3, жалбоподателят [фирма] се позовава на първото определение, постановено на основание чл.389 ГПК-Определение №8301/23.07.2009 г., по гр.д.№4449/2009 г. на Софийския градски съд. Предмет на настоящето обжалване е Определение №10259/24.09.2009 г. по гр.д.№4449/2009 г. на Софийския градски съд, намиращо се на стр.39 от делото, с което съдът повторно се произнася по допускане на исканото обезпечение. Именно от това определение частният жалбоподател [фирма] с молба си от 29.01.2010 г. е поискал препис. Молба за издаване на преписи, изходяща от жалбоподателя, с посочената в обжалваното определение дата-25.01.2010 г., по делото няма.
Единствено сигурната дата на узнаване от частния жалбоподател на съдържанието на обжалваното определението по чл.389 ГПК, е дата 02.02.2010 г., когато той е получил препис от това определение. Още повече, че съобразно чл.7, ал.2 ГПК в тежест на съда е въведено задължението за връчване на обжалваемия акт, поради което за началото на срока по чл.396, ал.1 ГПК не може да се приеме датата на евентуалното му узнаване. Спрямо датата на получаване от жалбоподателя на преписите от обжалваното определение- 02.02.2010 г., частна му въззивна жалба с вх.№9518/11.02.2010 г., подадена по пощата с пощенско клеймо от 09.02.2010 г., е подадена в едноседмичния срок по чл.396, ал.1 във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение №32 от11.01.2012 г. по в.ч.гр.д.№3 753/2011 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 7 състав.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийския апелативен съд за произнасяне по основателността на частната жалба от [фирма], [населено място] с вх.№9518/11.02.2010 г. на Софийския апелативен съд
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: