О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
София, 09.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на осми май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1103/2011 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], против решение № 295 от 09.06.2011 г. по гр.д. № 243/11 г. на Врачанския окръжен съд. В жалбата са наведени доводи за неправилност на въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон.
Касаторът сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите дали решението, с което едно лице е признато за собственик на имот, без да са отменени всички актове, обективиращи сделки за прехвърляне на правото на собственост на имота на други лица, формира сила на пресъдено нещо по въпроса кой е собственик на този имот, при положение, че са налице валидни, вписани в службата по вписвания договори; следва ли направените от ищеца разноски по водене на делото при уважаване на иска да се разпределят поравно между всички ответници, независимо от факта дали последните имат вина за образуване на делото или не.
Ответниците по касация А. Г. И. и Е. Г. И. – К. чрез своя пълномощник адв. Д. В. изразяват становище, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Останалите ответници не са взели становище по делото.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 894 от 03.11.2010 г. по гр.д. № 233/2010 г. на Районен съд Враца в частта, с която е прогласена нищожността на договор за покупко- продажба от 23.06.2006 г., за който е съставен нотариален акт № 4, т.ІІІ, дело № 531/06 г. на нотариус И. Л., по силата на който Н. А. К. в качеството си на пълномощник на Н. С. Н., действуващ като пълномощник на П. Н. Н., е продал на [фирма] нива от 49.996 дка, съставляваща имот № 012052 в м. ”Ш.” в землището на [населено място] и на основание чл. 537, ал.2 ГПК е отменен цитирания нотариален акт; признато е за установено по отношение на Н. А. К., Н. С. Н., К. Л. С., [фирма] и М., че А. Г. Илиева и Е. Г. И. – К. са собственици на имот № 012052- нива от 49.996 дка в качеството им на наследници на П. Н. Н. и Министерството на земеделието и храните е осъдено да предаде на ищците владението върху този недвижим имот; отхвърлен е предявеният от А. Г. И. и Е. Г. И. – К. против Н. А. К., Н. С. Н., К. Л. С., [фирма] и М. иск за обявяване нищожността на договор за замяна № 9 от 18.04.2007 г. между [фирма] и М..
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че с решение № 252 от 23.03.1995 г. на Общинска служба по земеделие и гори [населено място] е възстановено правото на собственост на П. Н. Н. върху нива от 49.997 дка в землището на [населено място], м.”Ш.”, съставляваща имот № 012052 по плана за земеразделяне. С договор за покупко- продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 4, т.ІІІ, дело № 351/23.06.2006 г. на нотариус И. Л., П. Н., действуваща чрез пълномощника си Н. А. К., преупълномощен от Н. С. А., упълномощен от продавачката с пълномощно № 6255 от 08.06.2006 г. на нотариус № 447, продала на [фирма] възстановения имот. С помощта на съдебно- графическа експертиза по делото е установено, че подписът за “упълномощител” в посоченото пълномощно не е положен от П. Н. Н.. С оглед на това въззивният съд е приел, че упълномощителната сделка е нищожна, поради което и договорът за продажба на имота, доколкото не е бил потвърден от собственика при условията на чл. 42 ЗЗД, също е нищожен и не е произвел вещнопрехвърлително действие. Оттук е направен извод, че с договора за замяна [фирма] се е разпоредил с чужд имот и макар този договор да не е нищожен, също не е произвел транслативен ефект и не може да легитимира приобретателя по него М. като собственик. Този ответник владее имота без основание и дължи връщането му на ищците като негови собственици в качеството им на наследници на П. Н..
Поставеният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос дали решението, с което едно лице е признато за собственик на имот, без да са отменени всички актове, обективиращи сделки за прехвърляне на правото на собственост на имота на други лица, формира сила на пресъдено нещо по въпроса кой е собственик на този имот, при положение, че са налице валидни, вписани в службата по вписвания договори, не е включен в предмета на делото, поради което не осъществява общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросът касае правните последици, които биха настъпили от момента на влизане в сила на обжалваното решение, а не направените от въззивния съд правни изводи по спора, обусловили крайния резултат. Освен това въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като е изяснен в правната доктрина и в съдебната практика.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и в частта за разноските. Разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване – заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Константна е съдебната практика, че когато ответникът оспорва иска и съдът признае иска за основателен, ответникът дължи и съдебни разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Без значение е, че при упражняване на процесуалните си права, ответникът е действувал добросъвестно със субективното убеждение, че претендираното от ищеца материално право не съществува.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 295 от 09.06.2011 г. по гр.д. № 243/11 г. на Врачанския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: